Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

— Планът ми не беше такъв — казах аз, защитавайки се по единствения възможен начин.

— И какъв беше твоят план?

— В Биг Сур ми мина през ума, че той вероятно знае къде е Нейоми и не можех да му позволя да се измъкне. Окончателният ми план беше да я намеря. И все още е.

Кейт използва и двете си ръце, за да опипа гръдния ми кош. Натисна ме, но не прекалено. Попита ме дали боли, когато си поемам дъх.

— Честно казано, да, особено от тази страна — отговорих аз. — Много приятно пипаш.

— Ъхъ. Сега панталоните, Алекс. Може да задържиш гащите, ако така ще се чувстваш по-добре.

В дикцията й все още се долавяше леко фъфлене.

— Не е необходимо да се забавляваш чак толкова неприкрито, дявол да те вземе.

Неочаквано се бях разсънил напълно. Обаче ми харесваше как Кейт ме докосва. Много ми харесваше. Между нас започваха да прелитат друг вид искри.

Свалих си панталоните. Но не можех да стигна до чорапите, нямаше начин.

— Хм. Всъщност не е толкова зле — сподели тя мнението си, но така и не разбрах за какво точно. Започна да ми става горещо в хотелската стая.

— Много натъртвания — обобщи тя. — Ще ми се да имах подръка една тубичка бацитрацин. Това е антибиотик.

— И аз си помислих същото.

— Кръвното ти налягане е малко високо, но не смятам, че имаш нещо счупено — заяви тя. — Не ми харесва обаче изменението на цвета в областта на корема и лявото ти бедро. Утре ще чувстваш възпаление и вдървяване на мускулите и ще трябва да минем през „Седърс-Синай“ за няколко рентгенови снимки. Разбрахме ли се?

В интерес на истината аз се почувствах малко по-добре, след като Кейт ме прегледа и ме увери, че няма да пукна внезапно през нощта.

— Дадено. Не минава ден, без да сключим по някоя сделка. Благодаря за прегледа, докторе.

— За мен беше чест — усмихна се тя най-сетне. — Приличаш малко на Мохамед Али.

И друг път са ми го казвали.

— В разцвета на силите му — пошегувах се аз. — Обаче танцувам като пеперудка.

— Обзалагам се. Аз жиля като пчеличка — намигна ми тя и отново сбърчи нос. Симпатичен тик.

Целунахме се нежно. Само една съвсем бърза целувка. В нея имаше нещо истинско. Хареса ми вкуса на устните на Кейт и начина, по който прилепваха към моите. Целунахме се още веднъж, може би за да си докажем, че първият път не е било грешка или пък че е било.

Имах чувството, че мога да целувам Кейт цяла нощ, но и двамата се отдръпнахме един от друг.

— Не се ли възхищаваш на моя самоконтрол? — усмихна се тя.

— И да, и не — отговорих аз.

Отново си навлякох противната риза. Това ми коства известно усилие и предизвика адска болка. Непременно щях да отида на рентген утре.

Притиснахме се един към друг върху завивките и се целувахме още малко, докато и двамата не заспахме. Благословен сън.

Аз се събудих пръв. Беше пет и десет сутринта според часовника в хотелската стая.

— Будна ли си, Кейт? — прошепнах.

— Ммм. Вече съм будна.

— Пак ще отидем в апартамента на Джентълмена — съобщих й аз.

Предварително се обадих на агента на ФБР, който отговаряше за операцията. Казах му къде да погледне и какво да търси.

Някога чистият и спретнат апартамент на доктор Уил Рудолф беше неузнаваем. Петстайният апартамент на последния етаж на калифорнийския небостъргач изглеждаше като супермодерна лаборатория по криминалистика. Минаваше шест часът, когато двамата с Кейт отново пристигнахме там. Имах чувството, че ще се спукам по шевовете от догадката, която ме бе осенила.

— Джентълмена ли ти се присъни? — попита Кейт. — Да не би да си имал пророчески сън?

— Ами. Само обработвах информацията. Сега вече съм обработил всичко.

Шест-седем технически експерти от ФБР и детективи от местната полиция още се трудеха. Последният хит на Пърл Джем се носеше от нечие радио. Попзвездата, изглежда, изпитваше дива болка. Широкоекранният телевизор „Мицубиши“ на доктор Рудолф беше пуснат, но звукът бе изключен. Един от експертите ядеше сандвич с яйца, увит в мазна хартия.

Отидох да потърся агента на име Фил Бектън — специалиста на ФБР по психологически профили. Той беше голямо име. Бяха го повикали от Сиатъл, за да събере цялата налична информация за Рудолф и след това да я съпостави с данните за други известни психопати. Ако един специалист по психологически профили си разбира от работата, той би бил наистина незаменим в разследване като това. Бях чул от Кайл Крейг, че Бектън е „дяволски добър“. Бил професор по психология в Станфордския университет, преди да постъпи на работа в Бюрото.