Джеймс Патерсън - Целуни момичетата

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Патерсън - Целуни момичетата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Целуни момичетата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Целуни момичетата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Роман на психологическия ужас, в който детективът Алекс Крос отново е по следите на двама серийни убийци. Първият, наричащ себе си Казанова, отвлича, изнасилва и убива млади жени от колежите в американския Юг. Вторият, известен като Джентълмена, върлува в Лос Анджелис. Най-страшното е, че те са във връзка един с друг и се състезават, а може би и действат съвместно. Единият обаче прави сериозна грешка, когато отвлича любимата племенница на Алекс Крос. Детективът психолог, заклел се повече да не преследва перверзни психопати, е оставен без избор — този път случаят е твърде личен.
Романът на най-нашумелия в последните години автор на психотрилъри Джеймс Патерсън е откупен за филмиране срещу астрономическа сума.

Целуни момичетата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Целуни момичетата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Двете ми деца Деймън и Джанел седяха до мен на старата и вярна, макар и разнебитена пейка пред пианото. Джанел бе обгърнала с малката си ръка гърба ми докъдето можеше да стигне, което ще рече около една трета от широчината му. В свободната си ръка държеше пликче с желирани бонбони. И както винаги щедро черпеше приятелите си. Бавно смучех червен желиран бонбон.

Двамата с Деймън свирукаха в такт с мелодията на пианото, макар че свирукането на Джани приличаше повече на плюене в предварително зададен ритъм. Върху пианото лежеше омачкан екземпляр на „Зелени яйца и шунка“ и вибрираше от ударите на клавишите.

И Джани, и Деймън знаеха, че неотдавна в живота ми е имало някаква неприятност. Затова сега се опитваха да ме ободрят. Свирехме на пианото и с уста блусове, соул и малко фюжън, като едновременно с това се кискахме и се държахме като всички деца на наше място.

Обичах тези моменти с децата повече от всичко останало в моя живот, взето заедно, и прекарвах все повече време с тях. Снимките им винаги ми напомнят, че няма вечно да бъдат на седем и пет години. Така че нямах намерение да пропусна дори и един миг от тях.

Прекъсна ни шум от тежки стъпки, които изтрополяха нагоре по стълбите на задната веранда. После се чу звънецът: едно, две, три стържещи като тенекия позвънявания. Който и да беше, явно страшно бързаше.

— Бим-бам-бум, вещицата пукна — изложи Деймън мисълта, която го бе осенила в момента. Носеше рападжийски черни очила без метални сглобки — неговата представа за жесток пич. Всъщност той наистина си е един жесток малък пич.

— Не е пукнала — запротестира Джани. Напоследък се бе превърнала в непоклатим защитник на своя пол.

Някой започна да блъска настойчиво по рамката на вратата, един жаловит и тревожен глас викаше името ми. Дявол да ви вземе, оставете ни на мира. Точно сега в живота ни няма място за жалби и тревоги.

— Доктор Крос, моля те, ела! Моля те! Доктор Крос!

Силните викове продължаваха. Не можах да разпозная женския глас, но уединението не влиза в сметките, когато първото ти име е Доктор.

Накарах децата да останат седнали, като сложих ръце върху малките им главици.

— Аз съм доктор Крос, а не вие. Продължавайте да си тананикате и ми пазете мястото. Веднага се връщам.

Втурнах се към задната врата, като пътьом грабнах служебния си револвер. Кварталът е опасен дори и за ченге. Надникнах през замърсеното стъкло на прозореца, за да видя кой стои на стълбите на верандата.

Познах младата жена. Казваше се Рита Уошингтън и живееше в комплекса „Лангли“. Двайсет и три годишна наркоманка, която бродеше из улиците като сиво привидение. На времето беше умна и доста хубава, но твърде чувствителна и слабохарактерна. Животът й бе тръгнал много зле, от красотата й нямаше вече следа, беше обречена.

Отворих вратата и усетих как студеният и влажен порив на вятъра ме шамаросва през лицето. Имаше много кръв по ръцете, по китките и отпред по зеленото палто на Рита от изкуствена кожа.

— Рита, какво, за Бога, е станало с теб? — попитах. Предположих, че е била простреляна или наръгана в корема заради наркотици.

— Моля те, моля те, ела с мен. — Тя се задави от кашлица и ридания едновременно. — Малкият Маркъс Даниелс! — каза и се разплака още по-силно. — Разпрали са го! Адски е зле! Повтаря твойто име. Пита за теб, доктор Крос.

— Стойте тук, деца! Веднага се връщам! — опитах се да надвикам истеричните крясъци на Рита Уошингтън. — Нана, моля те, наглеждай децата! — изкрещях още по-силно. — Нана, трябва да изляза!

Грабнах палтото си и последвах Рита в студения, пороен дъжд.

Стараех се да не стъпвам в кървавочервената локва, която се стичаше като прясна боя по стълбите на нашата веранда.

2

Тичах с всички сили по Пета улица. Усещах как сърцето ми прави бум-бум-бум и се потях обилно въпреки отвратителния, проливен, студен пролетен дъжд. Кръвта ми пулсираше бясно в главата. Всеки мускул и всяко сухожилие в тялото ми се бяха напрегнали, а стомахът ми се беше свил на топка.

Носех на ръце единайсетгодишния Маркъс Даниелс, здраво притиснат до гърдите ми. От малкото момче се стичаше опасно много кръв. Рита Уошингтън го бе намерила на мръсното и мрачно стълбище към сутерена на тяхната къща и ме заведе при сгърченото телце.

Летях като вятъра, плачех в душата си и сдържах сълзите, както ме беше научила Службата, пък и животът като цяло. Хората, които обикновено рядко се зазяпват по каквото и да било в Югоизточния квартал, сега се обръщаха да гледат как се нося като Фитипалди по тесните улички.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Целуни момичетата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Целуни момичетата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джеймс Патерсън - Котка и мишка
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Смърт по сценарий
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Игра на криеница
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Спасителят
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Големия лош вълк
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Мери, Мери
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Когато дойде паякът
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Розите са червени
Джеймс Патерсън
Джеймс Патерсън - Танцът на Невестулката
Джеймс Патерсън
Отзывы о книге «Целуни момичетата»

Обсуждение, отзывы о книге «Целуни момичетата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x