Джеймс Патерсън: Целуни момичетата

Беше вече напълно зряла жена. Той я бе гледал как се кипри пред стенното огледало само няколко часа преди това. Беше я наблюдавал как си сваля розовия дантелен сутиен с банели. Бе съзерцавал заедно с нея съвършените й гърди.

Коути беше непоносимо надменна и недосегаема. Тази нощ той щеше да промени всичко това. Щеше да я има.

Внимателно и тихо премести металната решетка на тавана. След това изпълзя навън и се спусна в спалнята, цялата издържана в небесносиньо и розово. Усещаше спазми в гърдите, дишането му бе учестено и затруднено. Обливаха го горещи вълни, а миг по-късно се разтреперваше от студ.

Краката му бяха обути в найлонови торбички, завързани около глезените. Беше си сложил и светлосините гумени ръкавици, с които прислужницата на семейство Пиърс чистеше къщата.

Чувстваше се гладък като нинджа и изглеждаше като самия Ужас с това голо изрисувано тяло. Идеалното престъпление. Харесваше му това чувство.

Възможно ли бе да сънува? Не, той знаеше, че не сънува. Това беше истинският удар. Наистина щеше да го направи! Пое си дълбоко дъх и усети пареща топлина в дробовете си.

За един кратък миг внимателно се взря в мирно спящото младо момиче, на което толкова пъти се бе възхищавал в „Сейнт Андрю“. После тихо се плъзна в леглото на единствената и неповторима Коути Пиърс.

Свали едната гумена ръкавица и нежно погали нейната съвършена, загоряла от слънцето кожа. Представи си, че втрива крем против изгаряне, ухаещ на кокосово масло, по цялото тяло на Коути. Вече беше твърд като камък.

Дългата й руса коса бе изсветляла от слънцето, мека като заешки пух. Беше гъста и прекрасна и дъхаше на горска свежест като балсам. Да, мечтите се сбъдват.

Коути внезапно отвори широко очи. Два искрящи зелени смарагда като безценни бижута от магазина на Хари Уинстън в Бока Ратон.

Тя задъхано произнесе името му — името, под което го познаваше в училище. Но той си бе дал друго име; беше се наименувал , беше пресъздал самия себе си.

— Какво правиш тук? — промълви тя. — Как влезе вътре?

— Исках да те изненадам. Аз съм Казанова — прошепна той в ухото й. Кривата на пулса му изскачаше извън диаграмите. — Аз те избрах измежду всички красиви момичета в Бока Ратон и в цяла Флорида. Не си ли поласкана?

Коути отвори уста да изпищи.

— Шш, тихо сега — каза той и отне дъха от нейната сладка малка уста със своята собствена. С любовна целувка.

Той целуна и Хана Пиърс през тази незабравима вечер на гаври и убийства в Бока Ратон.

Малко по-късно целуна и тринайсетгодишната Кери.

Преди да приключи за тази нощ, той вече знаеше, че наистина е Казанова — най-великият любовник на света.

Той бе съвършеният Джентълмен. Винаги Джентълмен . Винаги дискретен и възпитан. Размишляваше за това, докато слушаше ромолящия шепот на двамата влюбени, които се скитаха безцелно покрай Университетското езеро. Всичко беше тъй мечтателно романтично. Толкова подходящо за него.

— Мислиш ли, че идеята е добра или е прекалено тъпа, за да я обсъждаме? — чу той въпроса на Том Хъчинсън към Роу Тиърни.

Те предпазливо се спускаха в металносиня като водна патица лодка, завързана за кея. Том и Роу възнамеряваха да „наемат“ лодката за няколко часа. Кокошкарска студентска лудория.

— Прадядо ми твърдеше, че една разходка с лодка няма да ти съкрати дните — каза Роу. — Идеята е страхотна. Давай!

Том Хъчинсън се разсмя.

— Ами ако правиш и други неща във въпросната лодка? — попита той.

— Ако имаш предвид аеробика, това би добавило някой и друг ден към живота ти.

Полата на Роу прошумоля около гладките й бедра, когато тя кръстоса крака.

— В такъв случай дори е препоръчително да задигнем тази лодка за една разходка на лунна светлина — заключи Том.

— Страхотна идея — настоя Роу на своето. — Давай да действаме.

Когато лодката им се отдели от кея, Джентълмена се плъзна във водата. Не издаде и най-малкия звук. Слушаше всяка дума, всяко движение, всеки нюанс от очарователния ритуал на любовното ухажване.

Имаше почти пълнолуние и на Том и Роу им се струваше, докато гребяха бавно към средата на блесналото езеро, че всичко е спокойно и красиво. Преди няколко часа бяха излезли на романтична вечеря в Чапъл Хил 1 1 Град в щата Северна Каролина, където се намира престижният Университет на Северна Каролина, а в съседния град Дърам се намира не по-малко престижният университет „Дюк“. Между двата университета съществува леснообяснимо съперничество. — Б.ред. , така че и двамата се бяха издокарали. Роу носеше черна плисирана пола, кремава копринена блуза, сребърни обици и шлифованите перли на съквартирантката си. Най-подходящото облекло за разходка с лодка.