Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Поуспокоен, отвори кепенците на прозореца и вратата към градината и събра накуп дрънкулките и парцалчетата от писалището. По лицето му се изписа злорада усмивка, когато измежду няколкото свитъка, оставени до тях, ръката му извади един по-различен.

Както можеше да се очаква, Луций Гавий Стих беше заел почетното място в десния край на ложето в средата. Това беше от малкото римски домове, където и жените се хранеха излегнали, тъй като и Клитумна, и Никополис отдавна се бяха разделили с всякакви предразсъдъци относно нормите за благоприличие.

— Ето ви и вас, момичета — поздрави Сула, обсипвайки с подаръци двете жени с щастливи лица, които като слънчогледи се бяха обърнали към него. Подаръците бяха добре подбрани: хем да се срещат по-рядко по римските сергии, хем никоя жена да не се срамува да си ги сложи, щом излиза навън.

Но преди да се излегне между двете жени, които само това и чакаха, той мина пред Стих и му подаде книжката.

— Ето нещичко и за теб, Стих.

И докато се наместваше между любовниците си, които се бяха размъркали като котета от удоволствие, Стих, озадачен от това как тъй и той е бил удостоен с честта да получи подарък от новопристигналия, развърза връзчиците около свитъка и нетърпеливо го разгърна. Изведнъж по пъпчивите му бузи изригнаха две аленочервени петънца, а ококорените му очи лакомо запоглъщаха красивите рисунки по папируса, изобразяващи две изящни мъжки фигури, надарени с еректирали пениси, които изпълняват, легнали една върху друга всевъзможни физически упражнения. Разтрепераните му пръсти набързо навиха обратно свитъка и колкото и да му беше трудно, трябваше да намери малко смелост и да хвърли поне един поглед на необичайния си благодетел. Хищните очи на Сула се показваха иззад косите на Клитумна, готови да го разкъсат в мълчаливо презрение.

— Благодаря ти, Луций Корнелий — прописка гласчето на Стих.

— За мен беше удоволствие, Луций Гавий — отвърна му някак приглушено той.

В този миг беше поднесено и така нареченото „густацио“ — първото ястие, — за което Сула бе сигурен, че по случай завръщането му робите са се попрестарали с количеството. Освен обичайните маслини, салати и твърдо сварени яйца, в чинийките имаше колбаси от фазан, както и едри късове риба тон, обилно залети с олио. Сула блажено опита деликатесите, без да изпуска с крайчеца на окото си Стих, който седеше като наказан сам на едната кушетка, докато родната му леля се притискаше до хълбока на доведения си син, а Никополис най-безочливо галеше Сулините слабини.

— Та какви са новостите тук? — позаинтересува се Сула, след като четиримата ометоха чиниите.

— Ами не се е случило нищо особено — отвърна му Никополис, която като че ли повече се интересуваше какво става под ръката й.

Той се обърна към Клитумна:

— Нещо не й вярвам — пое ръката й и започна да си играе с пръстчетата й. Забелязал очакваното изражение на погнуса по лицето на Стих, той започна да ги облизва. — Кажи ми, любима — близ — защото ми е трудно да повярвам — близ — че нищо не се е случило… — близ, близ, близ.

За щастие „феркулите“ — основните ястия — дойдоха навреме. Лакомата Клитумна освободи ръката си от пръстите на любимия и сграбчи най-близката овнешка мръвка от чинията.

— Съседите ни се постараха — заразказва му тя между две хапки — да наваксат с шума, който ние им вдигахме, преди да заминеш. — Въздишка. — Жената на Тит Помпоний се сдоби с момче през февруари.

— Богове, още едно досадно банкерско изчадие, лакомо за пари и за нищо друго! — възкликна Сула. — Предполагам, че Цецилия Пилия е добре?

— Много! Никакви усложнения.

— А какво ново при Цезарите? — подсети се той за прекрасната Юлила и венеца от трева, който тя му бе дарила.

— Виж, там има страшни новини! — облиза пръсти Клитумна. — Вдигнаха сватба — същинска сензация, бих казала.

Нещо му стана на сърцето на Сула. Като че пропадна чак в стомаха му. Много странно усещане, наистина.

— О, така ли? — рече той, сякаш новината не го вълнуваше ни най-малко.

— Наистина! Голямата дъщеря на Цезар взе, че се омъжи не за друг, ами за Гай Марий, представяш ли си! Направо отвратително!

— Гай Марий…

— Какво, да не би да не го знаеш? — зачуди се тя.

— Не мисля, че съм го чувал. Марий… Трябва да е някой нов човек.

— Точно така. Беше претор преди пет години, но, разбира се, така и не се добра до консулството. Обаче стана управител на Далечна Испания, където натрупа невероятно състояние. От мини и какво ли не.