Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

— Предполагам, че не — промълви тя в отговор, а после допълни, — но си мислех, че е.

Погледите на двамата й родители се срещнаха над главата й, в тях се четеше все същата няма и горчива болка как толкова дълго са се лъгали относно своята дъщеря, та тя живееше в свой, глупав и измислен свят.

— Повярвай ми, Юлила, това, което те е накарало да постъпиш така подло и непочтено, не е било любов — заключи Цезар, преди да стане от мястото си. — Занапред няма да има повече мляко, яйца и мед. Ще се храниш заедно с всички останали или въобще няма да ядеш. Не си мисли, че ще трогнеш мен или друг човек от семейството с проблемите си. Откакто си се родила, като твой баща и патерфамилиас съм се държал с теб с уважение, с добронамереност, с разбиране, със зачитане. Но явно си мислела, че аз самият не заслужавам същото. Аз обаче няма да те изгоня. Нито пък ще те убия или ще накарам да те убият. Отсега нататък можеш да правиш, каквото си искаш, повече не представляваш грижа нито за мен, нито за когото и да било. Нанесе жестока обида, Юлила, на мен и на семейството ми. И което е може би още по-непростимо, обида на човек, който не ти е задължен с нищо, който не те познава и не е обвързан по някакъв начин с теб. По-нататък, когато възстановиш поне малко здравето си и престанеш да бъдеш такава ужасяваща гледка, искам от теб да отидеш и лично да поднесеш извиненията си на Луций Корнелий Сула. Не искам да се извиняваш на някого от семейството си, защото вече си изгубила както уважението, така и обичта ни, а това прави всички извинения излишни.

И излезе от стаята.

Юлила помръкна и инстинктивно се обърна към майка си. Понечи да се хвърли в прегръдките й, но Марция бързо се отдръпна назад, сякаш се страхуваше дъщеря й да не я оскверни само с допира си.

— Отвратително! — просъска тя. — И всичко това заради човек, който не е достоен да целува земята под краката на един Цезар!

— О, мамо!

— Никакво „о, мамо“! Искаше да пораснеш, нали, Юлила? Искаше да пораснеш достатъчно, за да станеш мома за женене. Е, вече го имаш това право. Използвай го тъй, както намериш за добре.

И Марция също излезе от стаята.

Няколко дни по-късно Гай Юлий Цезар седна да напише писмо до зет си Гай Марий:

„И така, ето една тъжна история, която достигна своя логичен завършек. Би ми се искало да си кажа, че поне Юлила е получила полезен урок, но нещо ме кара да се съмнявам в това. В идните години и ти, Гай Марий, ще имаш да се сблъскваш с тревогите и постоянните дилеми, пред които се изправя всеки родител, и ако не друго, то поне ще се учиш от моите грешки. Но пък и сега ми идва наум, че едва ли ще ти се наложи. Защото всяко дете се ражда различно и към него човек трябва да се отнася различно. Което прави и родителите различни едни от други. Къде сбъркахме ние с Юлила? Да си призная, не знам. Дори не съм сигурен изобщо сбъркали ли сме някъде. Навярно някои неща му идат отвътре на човек, те са в душата му, дълбоки и неизкореними. Аз самият съм жестоко засегнат. Както и Марция, както най-добре личи от нежеланието й да отхвърли всички опити на Юлила да се сдобри с нея и да се разкае за грешките си. Детето страда ужасно, но след като размислих, реших, че засега ще е най-добре както за нас, така и за нея самата да поддържаме възможно най-голяма дистанция един от друг. Винаги сме я дарявали с любов, но никога не сме я учили на самодисциплина. Мисля, че случаят би могъл да запълни тази празнота. Ако изобщо иска да се поучи от тази история, Юлила трябва да страда.

Чувството ми за справедливост ме накара да потърся съседа Луций Корнелий Сула и да му поднеса извиненията на цялото ни семейство, докато Юлила сама не е заприличала достатъчно на човек, за да му поднесе своите. Макар той самият да не искаше да ми ги предаде, настоях да получа писмата й — това беше един от редките случаи в живота ми, когато наблегнах на факта, че представлявам глава на семейството. Накарах Юлила да ги изгори до едно, но не и преди да ги е прочела на глас пред мен и пред майка си. Колко е ужасно човек да се държи толкова жестоко с някого, когото е създал от собствената си плът и кръв! Но най-много се страхувам, че поради безкрайния си егоизъм дъщеря ми навярно ще запомни онези уроци, които я засягат лично.

Толкова за Юлила и нейните игри. Тук се случиха твърде много важни и интересни неща, за да те занимавам единствено с домашните си тревоги. В действителност нищо чудно да се окажа първият, пратил въпросните вести до Африка, защото получих изричното обещание писмото ми да напусне Путеоли в бърза пратка още утре. Германците са нанесли на Марк Юний Силан съкрушително поражение. Загинали са повече от тридесет хиляди души, а останалите до такава степен са си изгубили бойния дух, че представляват просто една пасмина без водач, разпръсната във всички посоки. Не че Силан го е грижа за съдбата на оцелелите… по-правилно ще е да кажем, че в момента от всичко друго най-много го занимава мисълта за собственото му избавление. Той лично донесе вестта за поражението си в Рим, но с опитите си да замаже положението само си спечели всеобщите хули. Като се замисля обаче, може и да е постигнал истинската си цел, защото докато се получат окончателните сведения за последиците от печалното сражение, страстите вече се бяха поохладили. Разбира се, Силан се опитва преди всичко да се спаси от вероятните обвинения в държавна измяна. Мисля, че няма да му е много трудно. Ако Мамилианската комисия беше упълномощена да се занимае с него, то бъдещето му в никакъв случай нямаше да е розово. Но да се започне дело в центуриатните комиции с всичките изровени от миналото правила и процедури и най-вече с толкова много съдебни заседатели, е почти невъзможно. Дори не си струва усилията да се организира предварително разследване, а това е мнение, което не споделям само аз.