Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част I - Коварни планове)

Разбира се, напълно съм съгласен с теб, че нашият човек се оказа твърде муден — бих казал впечатляващо муден, — след като пристигна в Африка в началото на пролетта, а отложи военната си кампания чак за края на лятото. Но в докладите му неизменно се подчертава, че войските му се нуждаели от огромна подготовка и Сенатът поне досега с нищо не е показал, че не му вярва. И все пак ми е чудно защо е назначил точно теб, който цял живот си служил в пехотата, за началник на конницата и в същото време се е лишил от услугите на Публий Рутилий като командир на войскова част, за да го назначи за префект фабрум и да го прати да се занимава с обоза и доставките. Но също е вярно, че само главнокомандващият има правото да се разпорежда кой с какво ще се занимава, независимо дали става дума за висш легат или за редови войник от спомагателните части.

Всички римляни посрещнаха възторжено новината за завземането на Вага, макар ако се вярва на писмото ти, градът се е предал доброволно. Но между другото — съжалявам, ако ти прозвуча като адвокат на Квинт Цецилий — не виждам с какво толкова те е възмутил с назначаването на близкия си приятел Турпилий за началник на гарнизона във Вага. Толкова ли е важно това?

Във всеки случай твоят разказ за битката при река Мутул ми се стори далеч по-описателен и заслужаващ внимание от онзи, който Квинт Цецилий представи пред Сената, а това ти го казвам, за да не си мислиш, че всяка твоя дума я посрещам задължително със скептицизъм и недоверие. Трябва да знаеш, че във всичко продължавам да бъда единствено на твоя страна. Сигурен съм, че си бил прав, когато си твърдял пред Квинт Цецилий как единственият начин да се спечели войната против Нумидия е да бъде заловен самият Югурта, защото и аз съм дълбоко убеден, че именно той е душата на нумидийската съпротива.

Съжалявам, че тази първа година от военните действия се е оказала толкова безплодна за теб, както и че Квинт Цецилий толкова самоуверено се е лишил както от твоите истински способности, така и от тези на Публий Рутилий. Това, че не си имал възможност да блеснеш по време на Нумидийската кампания, ще намали шансовете ти да спечелиш изборите за консул по-следващата година. Но искрено вярвам, Гай Марий, че няма да останеш със скръстени ръце при едно такова предизвикателство и каквито и трудности да препречат пътя ти, ти пак ще съумееш да ги преодолееш и да докажеш способностите си, независимо дали това се харесва на Квинт Цецилий или не.

Ще завърша с още една новина от Форума. След като цялата Силанова армия потъна вдън земя в Трансалпийска Галия, Сенатът премахна и последния оцелял до днес закон на Гай Гракх, сиреч онзи, който ограничаваше военната служба. Отсега нататък легионерът нито ще трябва да е навършил седемнайсет години, за да го запишат в армията, нито ще е длъжен да я напуска след десетгодишна служба или след шест последователни кампании. Не е ли показателно това за времената, в които живеем? И Рим, и Италия все по-бързо губят своите най-достойни мъже.

Та така. Да се грижиш за себе си и да ми пишеш веднага щом ти попремине възмущението, задето съм се осмелил да защищавам Квинт Цецилий, и отново си възвърнеш добрите чувства към мен. Все още продължавам да ти бъда тъст и все още ти мисля само доброто.“

Според Юлий Цезар подобно писмо си заслужаваше непременно да бъде изпратено. Беше пълно както с новини, така и със съвети и утешителни слова. Ако всичко вървеше добре, Гай Марий щеше да го получи преди края на годината.

В крайна сметка, едва в средата на декември, с цената на дълги увещания, Сула най-сетне лично придружи Клитумна до Цирцеи. През цялото това време той се тревожеше да не би лека-полека настроението на мащехата му да се пооправи и плановете му да отидат на вятъра, но явно боговете наистина бяха на негова страна, защото тя не само не бе напусната от дълбоката си депресия, но и Марция я виждаше достатъчно често, за да съобщава за състоянието й на Цезар.

Подобно на повечето вили по кампанийския бряг и Клитумнината не беше кой знае колко голяма, но дори и да не можеше да се мери с някои други като нея, в сравнение с къщата на Палатина пак беше огромна. Римляните, които можеха да си осигурят почивка в провинцията, винаги гледаха около тях да бъде просторно. Беше построена на най-високата точка на един нос, образуван от застинала лава, и се радваше на самостоятелен плаж, както и на това, че е достатъчно далеч на юг от Цирцеи, за да не се нарушава спокойствието на обитателите й от любопитни съседи. Беше издигната три зими по-рано от предприемчив строител, каквито често можеха да се срещнат в Кампания — област, твърде щедра за спекулантите. Клитумна я беше купила веднага щом се убеди какъв гений по канализациите е въпросният строител, че освен с класическата вана беше сдобил банята и с душ.