Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Главция обаче изглеждаше умислен.

— Чак сега ми идва нещо наум, Луций Апулей. За народа можем поне да кажем, че е съставен от хора, свикнали да поемат отговорности и да разсъждават. От хора, всеки един от които е стълб на римската традиция. Но какво ще стане, ако някой ден се появят хора, които започнат да говорят за пролетариите по начина, по който ти говориш за народа? 3 3 Главция изключва пролетариите от понятието „народ“, защото те не принадлежат към никоя от имуществено състоятелните класи. — Б.пр.

Сатурнин се засмя.

— Докато коремите им са пълни и едилите организират интересни развлечения по време на игрите, пролетариите са щастливи и доволни. За да бъдат превърнати в политически осъзнати люде, трябва да превърнеш Форума в огромен цирк.

— През тази зима се очертава коремите им да не бъдат чак толкова пълни — напомни му Главция.

— Ами, ще са пълни достатъчно, и то благодарение не на друг, а на нашия почитаем Принцепс Сенатус Марк Емилий Скавър. Знаеш ли, никога няма да заплача за това, че не мога да накарам Нумидик или Катул Цезар да видят нещата от нашата гледна точка; тъжно ми е само, че и Скавър продължава да упорства като тях.

Главция изгледа приятеля си с любопитство.

— Ти нито веднъж не каза нещо лошо за Скавър, нищо че те изгони от Сената?

— Нито веднъж. Той постъпи, както смяташе за правилно. Но аз ще открия кои са били истинските виновници и тогава — тежко им! — закани се Сатурнин.

В началото на януари народният трибун Гай Норбан призова Квинт Сервилий Цепион на съд пред плебейското събрание, за да отговаря по обвинение, формулирано като „загуба на армия“.

Още от самото начало страстите се разгорещиха, защото вече нямаше и съмнение, че народът се е настроил крайно неприязнено към опитите на сенаторите да се поставят над закона, а пък сенаторите — плебеи в пълен състав се опитваха да защитават каузата на Цепион. Много преди трибите да бъдат призовани да гласуват, вече се беше стигнало до открити прояви на насилие. Народните трибуни Тит Дидий и Луций Аврелий Кота излязоха отпред, за да наложат вето върху цялата процедура, но разгневената тълпа ги смъкна и двамата насила от рострата. Из въздуха се разхвърчаха камъни, тук-там нечии ребра или крайници бяха строшени от бой с тояги, Дидий и Кота бяха издърпани далеч от Кладенеца на Комициите и под натиска на тълпата се озоваха чак в Аргилетум, откъдето не им беше позволено да се върнат на Форума. Колкото и да бяха бити и наплашени, двамата все пак се опитаха да изкрещят своето вето над разгневените лица на мъчителите си, но всеки път тълпата ги заглушаваше.

Нямаше и съмнение, че именно слухът за златото на Толоза беше наклонил везните против Цепион и Сената. От пролетариите, та чак до хората от първата класа, всички в един глас сипеха хули и ругатни по адрес на Цепион Крадеца, Цепион Предателя, Цепион Егоиста. Хора, а сред тях и жени, които никога през живота си не бяха проявявали интерес какво става на Форума или в народното събрание, сега бяха дошли специално да видят що за човек е този Цепион, който по размера на своето престъпление нямаше равен в цялата история на Рим. Водеха се оживени спорове какви ли планини злато са били, колко ли са тежали всички кюлчета заедно, колко ли са били на брой. Навсякъде като нечие зловещо присъствие се усещаше хорската омраза, защото на никого не му се нрави да научи, че един човек е присвоил нещо, считано за собственост на всички. Особено когато ставаше дума за такива огромни суми.

Решен на всяка цена да доведе процеса докрай, Норбан не обръщаше внимание на движението встрани от Кладенеца, оставаше глух за споровете, виковете и ударите, които се разнасяха между редовните участници в заседанията на плебейското събрание и онези, които се бяха домъкнали единствено за да псуват на воля Цепион, застанал на рострата, наобиколен от ликтори, които трябваше да бдят над безопасността му. Онези сенатори, които заради патрицианската си кръв нямаха право да взимат участие в процеса, стояха на стълбите на Курия Хостилия и не преставаха да се заяждат с Норбан, докато най-накрая от множеството не започнаха да летят камъни и в тяхна посока. Скавър се строполи в безсъзнание върху стъпалата с кървяща глава. Но дори това не можеше да спре Норбан, който продължаваше да запознава можещите да го чуят със случая на Цепион, без дори да се заинтересува дали Принцепс Сенатус е жив или мъртъв.

Когато най-сетне дойде ред да се гласува, всичко мина необичайно бързо; от всичките тридесет и пет триби, още първите осемнайсет гласували обявиха Квинт Сервилий за виновен, което обезсмисляше гласуването на останалите. Подобна безпрецедентна проява на обществена омраза срещу някого не можеше да не вдъхне още повече кураж у Норбан, който поиска от плебейското събрание да наложи специална присъда: толкова тежка, че нямаше присъстващ сенатор, който да не завие, щом я чуе. Но напразно. Отново избраните по жребий да гласуват първи осемнайсет триби гласуваха единодушно за предложението на трибуна и Цепион се видя пред тъжни перспективи. Беше му отнето римското гражданство, нямаше право на огън и вода в радиус от хиляда и двеста километра от Рим, беше задължен да изплати петнайсет хиляди таланта злато глоба и най-накрая беше поверен на келтите — тъмничари да го държат далеч от всички, дори от собственото му семейство, докато не замине в изгнание.