Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Получил си писмо от Трансалпийска Галия? Че те откъде знаят?

— Ами нали тъкмо оттам идват слуховете! Гай Марий се е сдобил с пленник. Не друг, а самия цар на Толоза. И той твърди, че златото е откраднато от Цепион — петнадесет хиляди таланта, представяш ли си?

Главция подсвирна от удивление.

— Петнадесет хиляди таланта! Бива си го тоя, а? Малко множко, не му ли се струва? Имам предвид, всички са наясно, че един управител прибира големи пари, но чак пък да имаш повече злато от хазната? Три пъти повече!

— Напълно си прав. И все пак подобен слух само ще помогне на Гай Норбан, когато представи обвинението си срещу Цепион. Историята за златото ще обиколи целия град за време, за колкото и Метела Калва няма да може да надигне полите си, за да се изчука с банда черноработници.

— Сравнението не беше лошо! — отбеляза Главция. Но изведнъж изражението му стана сериозно. — Стига сме си губили времето в празни приказки! Двамата с теб имаме много работа със закона за държавната измяна и тям подобните. Не трябва да подминем нито един детайл.

Работата, която Сатурнин и Главция смятаха да свършат по въпроса за новия законопроект, засягащ случаите на държавна измяна, беше грижливо планирана и разпределена на задачи, сякаш двамата подготвяха стратегия за водене на война. Възнамеряваха да прехвърлят държавната измяна като правен казус от компетенцията на центуриатните комиции другаде; крайно време беше да се свърши с безкрайните дела, които се водеха пред народа и които винаги биваха обречени на неуспех. По-нататък двамата разчитаха да прехвърлят и делата, занимаващи се с корупция и злоупотреби, в компетенцията на съдебни заседатели от конническото съсловие, за разлика от действащата практика в тези съдилища да влизат изключително сенатори.

— Най-напред Норбан трябва да подведе Цепион под съдебна отговорност пред плебейското събрание по някакво по-безобидно обвинение — просто в обвинителния акт не трябва да се споменава за никаква държавна измяна. Като имаме предвид все по-засилващото се отрицателно обществено мнение спрямо Цепион, сега покрай слуховете за откраднатото злато, мисля, че моментът е подходящ — рече Сатурнин.

— Досега плебейското събрание се е показвало безсилно в подобни случаи — изрази известно съмнение Главция. — Нашият темпераментен приятел Ахенобарб се опита да използва услугите му, когато обвиняваше Силан, че е започнал войната срещу германите по незаконен път — както забелязваш, и тогава не се споменаваше открито „държавна измяна“. Но плебейското събрание отхвърли иска му. Проблемът е в това, че никой не обича да се занимава с обвинения в държавна измяна.

— Е, няма как, ще продължим да работим по въпроса — окуражи го Сатурнин. — За да получи осъдителна присъда от центуриите, обвиненият трябва сам да излезе пред тях и сам да изрече признание, че умишлено се е опитвал да навреди на държавните интереси. Досега не се е намерил глупак да го стори. Гай Марий е прав. Ще трябва още веднъж да подрежем крилата на „майсторите на политиката“, като им докажем, че и те не стоят нито над общественото мнение, нито над закона. Това можем да сторим единствено с помощта на някоя институция, състояща се от хора вън от Сената.

— Защо най-напред да не предложим законопроекта за държавната измяна, а след това да извикаме Цепион пред вече създадения трибунал? — попита Главция. — Да, да, разбирам — защото сенаторите ще се разквичат като прасета на заколение, както винаги.

Сатурнин направи кисела гримаса.

— Ние не държим да ни убият, нали така? Дори да ни остават само три години живот, по-добре след три години, отколкото още утре!

— Ти пък с твоите три години!

— Гледай сега — привлече вниманието на приятеля си Сатурнин. — Ако наистина успеем да изработим някоя присъда за Цепион из устата на плебейското събрание, Сенатът добре ще разбере смисъла на това наше прикрито послание — а именно, че на народа му е дотегнало всеки път, когато сенаторите извършат нещо незаконно, именно законът да ги прикрива. Трябва да се знае, че законите са еднакви за всички, а не че за сенаторите са едни, за останалите — други. Крайно време е народът да се събуди! И аз съм се заел със задачата да го ощипя така, че чак да подскочи от леглото си. Откакто е установена републиката, Сенатът не е преставал да мели на главата на народа, че сенаторите са най-висшите същества сред римляните, че народът трябва да върши онова, което те му кажат. Гласувай за Гай Баний, неговата фамилия даде на Рим първия му консул! Какво толкова, че Гай Баний е алчен и егоистичен некадърник? Това не е важно! Важното е, че Гай Баний е от фамилия с име, че фамилията му по традиция заема място в римската публична сфера. Братята Гракхи бяха прави. Съдилищата трябва да се отнемат от кликата на Гай Баний и да се връчат на конниците!