Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Ливия Друза изгледа удивено иконома.

— Какво има? Какво се е случило?

— Свекърът ти, доминила . Марк Ливий казва, този път съдът ще го признае за виновен — обясни Кратип.

— Но какво общо има това с моето напускане? — ужасяваше се Ливия Друза при самата мисъл, че ще трябва да се върне в затвора на братовата си къща — сега, когато най-после беше вкусила от свободата.

— Целият град е зажаднял за кръвта му, доминила .

Някогашната му господарка пребледня като платно.

— Кръвта му ли? Да не смятат да го убият?

— Не, не мисля, че имат чак такива намерения — опита се да я успокои Кратип. — Ще конфискуват собствеността му. Работата е в това, че тълпата се е разярила до краен предел и брат ти се страхува след процеса най-отмъстителните да не дойдат направо тук да потърсят саморазправа.

Само след около час в къщата на Квинт Сервилий Цепион не беше останала жива душа: нито господари, нито прислуга. Външните врати бяха здраво залостени и докато Кратип водеше Ливия Друза надолу по Кливус Палатинус, двамата се разминаха с голяма дружина от ликтори, бързащи в обратната посока. Ликторите бяха само по туники, във фасциите си носеха вместо брадви тежки сопи. Трябваше да се наредят покрай цялата къща на подсъдимия и да държат гневните тълпи надалеч. Държавата държеше на това собствеността на Цепион да остане непокътната, за да може да се опише и да се разпродаде на търг.

На вратата у Друзови чакаше Сервилия Цепионида, и тя бледа като мъртвец, която бързо въведе зълва си в къщата.

— Ела да видиш — повлече тя Ливия Друза през перистила и през къщата, за да излязат на лоджията. Оттам се виждаше целият Форум Романум.

Процесът срещу Квинт Сервилий Цепион вече беше към края си. Тълпата се беше раздвижила и всеки бързаше да се събери с тези от собствената си триба. Щеше да се гласува присъдата — изгнание надалеч и огромно обезщетение. Обикновено гласуването протичаше гладко, защото трибите се разпределяха по редовете в Кладенеца на Комициите и само с едно ставане резултатите се виждаха отдалеч. Но сега огромната тълпа от зяпачи се беше смесила с гласуващите, на доста места се прибягваше до ритници и юмруци, а тук-там дори се очертаваха масови сбивания. На стъпалата пред Сената се бяха скупчили множество мъже, а на рострата в края на Кладенеца стояха народните трибуни заедно с нечия нисичка фигура, плътно наобиколена от ликтори. Ливия Друза си каза, че това ще да е свекърът й.

Сервилий Цепионида вече плачеше. Ливия Друза, която още не разбираше точно какво става и затова очите й бяха сухи, се приближи до нея.

— Кратип ми каза, че можело тълпата да нападне къщата на татко и да я разграби. Аз нищо не знаех! Никой нищо не ми казва!

Сервилия Цепионида извади носна кърпа и изтри очите си.

— Марк Ливий открай време се тревожеше да не стане нещо такова. Все заради тази проклета история за златото на Толоза! Ако не се беше пръснал подобен слух, нещата щяха да изглеждат съвсем иначе. Но повечето римляни са лепнали присъда на татко, преди дори да е започнало делото… При това в обвинението и дума не става за никакво злато!

Чак сега Ливия Друза се сети нещо.

— Трябва да видя къде е оставил детето ми Кратип.

Тази забележка беше причина за нов поток от сълзи у Сервилия Цепионида, която все още не можеше да забременее, нищо че желаеше дете повече от всичко.

— Защо не мога да зачена и аз? — затюхка се тя пред Ливия Друза. — Късметлийка си ти! Марк Ливий казва, че вече чакаш второ дете, а аз и първо не съм заченала!

— Има много време — опита се да я утеши Ливия Друза. — Не забравяй, че след като се омъжихме двете с теб, съпрузите ни ги нямаше с месеци. При това Марк Ливий е много по-зает от Квинт Сервилий, а се знае, че колкото по-заети за мъжете, толкова по-трудно правят деца на жените си.

— Не, аз съм безплодна — едва-едва промълви Сервилия Цепионида. — Знам, че съм безплодна. Чувствам го! А Марк Ливий е толкова мил, проявява такова разбиране! — и тя отново зарида.

— Хайде, хайде, не се тревожи толкова — рече Ливия Друза, която вече беше отвела зълва си в атрия и се оглеждаше дали няма някой да й помогне. — Ако вземеш и да полудееш, задето не ти се раждат деца, спукана ти е работата. Бебетата обичат да се появяват в спокойни утроби.

Отнякъде се показа Кратип.

— О, слава на боговете! — зарадва се при вида му Ливия Друза. — Кратип, защо не доведеш прислужницата на снаха ми? А може би и ще ми покажеш къде ще спя и къде си оставил малката Сервилия?