Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Не че бедняците получаваха своя хляб без пари. Просто с помощта на едилите и квесторите Сенатът се грижеше за това на пролетариите да се продава зърно на умерени цени, дори когато страната не тъне в изобилие. Това се отразяваше твърде зле за хазната, която при всяка слаба реколта трябваше да купува зърното на завишени цени, а да го продава на същите като друг път. Всеки римски гражданин, който е записан, че живее в рамките на града, независимо от имущественото си положение имаше право на своя дял от евтиното зърно, осигурявано от Сената. Разбира се, ако намери достатъчно търпение да се нареди на километричната опашка пред бюрото на едила на Портикус Минуция, за да получи своята бележчица. С тази бележчица в ръка той можеше да се представи пред някой от държавните складове за зърно, разположени покрай Авентинския хълм при римското пристанище и да закупи своите пет модии евтино зърно. Това, че повечето римляни не си правеха толкова труд, се дължеше на простия факт, че човек винаги можеше да си напазарува нужните количества от Велабрум, където продавачите носеха зърно от частните складове в полите на Палатина, покрай Викус Тускус.

Понеже добре разбираше как една подобна политическа нестабилност може да се отрази на него самия, Гай Марий изпадна в дълбок размисъл. В момента, в който Сенатът заръчваше на Хазната да бръкне в прашните си пазви и да извади пари, за да нахрани бедните, в Рим щеше да се надигне големият вой: по-видните трибуни ерарии — чиновниците в Хазната — щяха да изброят хиляда и една причини защо не могат да си позволят похарчването на такива огромни суми в момента, в който шест легиона войници — пролетарии си живеят живота за сметка на държавата в Трансалпийска Галия и си прекарват времето не във водене на войни, ами в провеждането на благоустроителни мероприятия! Това автоматически щеше да прехвърли топката в двора на Сената, който трябваше да поведе жестока война с Хазната за евтиното зърно; най-накрая Сенатът щеше да се оплаче пред народното събрание, че пролетариите са се превърнали в голяма напаст и от тях спасение няма.

Прекрасно! Как смяташе сега Марий да се кандидатира за втори пореден път за консул ин абсенция , след като именно той я беше създал тази платена армия от пролетарии, а в Рим техните събратя заплашваха да изядат съгражданите си? Да пукне дано, проклетият му Публий Лициний Нерва! Да пукнат и всички спекуланти с него!

Единствен Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус беше предусетил нещо подозрително, преди зърнената криза да се разрази; обикновено в края на лятото, когато по пазарите започваше да се продава зърното от новата реколта, в Рим цените спадаха поне малко. Докато тази години те не само че не паднаха, ами продължиха да се качват. Като че ли причината за това беше от ясна по-ясна: освобождаването на робите-италийци, които представляваха главните производители на зърно в провинциите, е довело до рязко ограничаване на засетите площи. Да, но всъщност робите все още не бяха получили свободата си, а пък и още преди месеци се беше очертала добра реколта. Така че редно би било цените да паднат, както и други години. Те обаче се покачваха с всяка седмица.

Подобно наблюдение естествено наведе Скавър до мисълта, че някой от колегите му сенатори си прави сметката да спекулира със зърно, а лека-полека подозренията му се насочиха към консула Фимбрия и градския претор Гай Мемий, които вече цяла пролет и цяло лято взимаха огромни парични заеми, явно целейки да се сдобият с възможно най-много пари в наличност. Заключението се налагаше от само себе си: консулът и преторът навярно купуваха зърното евтино, за да го продават наесен скъпо.

Но изведнъж в Рим научиха за въстанието на робите в Сицилия, а Фимбрия и Мемий, вместо да се успокоят, се хвърлиха в сложни операции по разпродажбата на имотите си, прехвърляйки на всевъзможни купувачи ниви и имения, оставяйки си единствено домовете си в Рим и достатъчно земя, за да не изгубят сенаторския си ценз. От това пък Скавър реши, че какъвто и финансов удар да бяха гонили, той едва ли би бил във връзка със снабдяването със зърно.

Разсъжденията му се основаха на доводи, които можем да определим най-малкото като измамливи, но никой в нищо не можеше да го обвини; според Скавър, ако консулът и градският претор наистина имаха пръст в покачването цените на зърното, сега просто щяха да си пълнят гушите от печалбата, а нямаше като луди да погасяват дългове с цената на кажи-речи цялата си собственост. Не, Фимбрия и Мемий стояха извън подозрение! Трябваше да се търси другаде.