Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Сега ми идва наум, че аз още преди време ти бях писал, че миналогодишните надигания в Кампания не вещаят нищо добро? И както виждаш, съм познал. Първо се появи Тит Ветий. А след това цяла Сицилия попадна в ръцете на робите!

Винаги съм си мислил, че и по вида си, и по действията си Публий Лициний Нерва напомня на голяма мишка, но кой ще предположи каква опасност представлява той като претор и управител на провинция, в случая Сицилия? Като го знам какъв е стриктен и прилежен, подобна длъжност сигурно му се е усладила повече, отколкото на всеки друг. Да се щура насам-натам, да се рови из складовете за храна за зимата, да пише подробни доклади с върха на опашчицата си и да мърда доволно мустачки.

Разбира се, всичко щеше да бъде наред, ако не се беше появил този проклет закон за освобождаването на робите-италийци. Нашият претор Нерва веднага хукна към Сицилия и се зае с освобождаването на всички италийци на острова, които се оказаха около една четвърт от всички роби, експлоатирани в производството на зърно. Започна от Сиракуза, докато квесторът му го замествал в другия край на острова, в Лилибеум. Работата вървяла бавно, но без спънки. С присъщата си методичност Нерва разобличавал всеки роб, който си приписвал италийски произход, без да може да го докаже; за целта той просто разпитвал лъжеиталийците по оскански или върху географията на полуострова. Освен това се погрижил приетият декрет да бъде разпространен единствено на латински, като така смятал да прецеди всички онези, които могат сами да го прочетат, останалите най-вероятно ще се окажат дошли от другаде. Но това се оказало нож с две остриета, защото онези, които можели да четат само на гръцки, се видели принудени да искат от приятели да им превеждат, а пък от превод на превод смисълът на закона все се изменял и объркването се ширело навсякъде…

През втората половина на май Нерва беше освободил само осемстотин роби-италийци в Сиракуза, докато квесторът му в Лилибеум все чакал изрични разпореждания какво да прави с тамошните. Най-накрая в Сиракуза пристигнала цяла делегация от разгневени земевладелци, които недвусмислено заплашили Нерва, че ако продължава да освобождава робите им, ще му се случи нещо лошо — като се почне с даване под съд и се свърши с бой и кастриране. Нерва се уплашил от заканите им и веднага преустановил работа. Нямало да се освобождават повече никакви роби. За нещастие обаче разпореждането му до квестора в Лилибеум закъсняло; уморен да чака, квесторът на своя глава сформирал трибунал насред градския пазар и започнал да освобождава. Сега и той трябвало да престане, още преди да е свършил кажи-речи нищо. Робите стояли напразно на опашка пред съда и като видели, че им се затварят вратите му под носа им, побеснели от ярост и тръгнали сами да си търсят справедливост.

Като резултат от всичко това в западния край на острова избухнало истинско въстание, което започнало с убийството на двамина богати братя — робовладелци, които владеели голямо имение край Халикия. Оттам насилието се разпространило във всички посоки. Из цяла Сицилия робите напускали именията на господарите си на тълпи от стотици и дори хиляди души. Много от надзирателите и дори собственици били заклани, докато робите им се насочвали към Гората на Полиците, която, доколкото знам, се намира на шейсет-седемдесет километра северозападно от Етна. Нерва свикал набързо местната милиция и след като завзел старата цитадела в Сиракуза и избил събралите се между стените й роби, решил, че въстанието е вече потушено. Затова разпуснал доброволците и ги пратил по живо, по здраво вкъщи. Но се оказало, че въстанието тепърва започва. Следващите сблъсъци били в съседство с Хераклея Миноа, а когато Нерва отново призовал милицията си на бой, всички се направили на глухи. Преторът се видял принуден да прибегне до услугите на кохортата съюзнически войски, разположена на гарнизон край Етна, доста далеч от Хераклея Миноа, но пък и Нерва нямал друг избор. Този път обаче акцията му не успяла. Цялата кохорта била изклана, а робите се сдобили с оръжие.

Докато се случвали тези събития, робите си издигнали свой водач, по всяка вероятност италиец, от онези, които Нерва не смогнал да освободи навреме. Казва се Салвий и по произход е марсиец. Изглежда, докато е бил свободен, е изкарвал хляба си с дресиране на змии. Даден е бил в робство, защото го спипали да свири с флейтата си на змии по време на Дионисиевите празници, които толкова много бяха наплашили Сената преди няколко години. Сега Салвий се е обявил за цар, но понеже е италиец, в мисълта си се вижда повече римски управник, отколкото елинистичен деспот. Ходи облечен в тога претекста, вместо да си сложи диадема, и навсякъде е придружаван от ликтори с фасции и брадви.