Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Знам — кимна Марий. — Орелът е символът на всеки легион, а Квинт Серторий само е доказал връзката между едното и другото.

Двамата се загледаха по посока на шестте сребърни орли, забити в земята на своите сребърни пръчки и окичени с крони, фалери, медали и торкове. Пред тях беше сложен триножник, в който постоянно гореше огън, наоколо пазеха стражи, а всяка вечер по залез-слънце, докато четеше своите молитви, специален жрец в тога криеше лицето си в гънките на дрехата си и хвърляше тамян върху въглищата в триножника.

— В какво се състои по-точно смисълът на животинската магия? — попита Марий.

— Галите са твърде суеверни и вярват в духове, които населяват всички живи твари. Доколкото разбирам, същото е характерно и за кимврите. Квинт Серторий ще се направи на шаман, който произхожда от далечно испанско племе. Така дори народите, населяващи земите около Пиренеите, няма да могат да го разобличат, че не е ибериец.

— Кога смяташ да тръгнете?

— Твърде скоро. Но предпочитам ти да съобщиш за намеренията ми на Квинт Серторий — помоли Сула. — Той ще иска да дойде с мен, но до такава степен ти е предан, че току-виж отказал да те остави. Ако обаче му кажеш ти, ще бъде съвсем друго. — Сула силно изсумтя. — Но никой не трябва да научи. Никой!

— И аз съм на същото мнение — отново се съгласи Марий. — Все пак остават тримата роби, които знаят поне малко, щом са ви давали уроци. Искаш ли да ги продам от твое име и да ги пратя някъде отвъд морето?

— Защо да създаваме излишни усложнения? — изненада се Сула. — Мислех да ги убия.

— Прекрасна идея. Но така ще изгубиш парите от евентуалната сделка.

— Не са цяло състояние, та да плача за тях. Приеми го като моя личен дял за успеха на войната ни срещу германите — пошегува се той.

— Ще ги убия веднага щом тръгнете.

Но Сула поклати глава.

— Не, сам ще си свърша мръсната работа. И то още сега. Вече са ме научили мен и Квинт Серторий на всичко, което могат. Утре ще ги пратя в Масилия да ми свършат уж някаква работа. — Той се протегна и блажено се прозя. — Много съм добър с лъка и стрелите, Гай Марий. А солените блата са доста пусто място. Всички ще приемат, че робите ми са избягали. Дори и Квинт Серторий.

„Ако става дума за мен, аз съм човек, родил се ниско до земята — каза си Марий при тези му думи. — Нямам нищо против убийството на хора, дори когато е извършено толкова хладнокръвно. Убийството е част от живота, такъв какъвто го познаваме, и никой бог не би го счел за обида. Но все пак Сула е от стар патрициански род. Родил се е високо в небесата. У него има поне зрънце божественост и виж го с каква лекота е готов да погуби човешкия живот.“ Неусетно се замисли върху предсказанието на Марта Сирийката. „Римлянин, много по-велик от мен самия, който ще се казва Гай, но ще бъде Юлий, а не Марий…“ Това ли беше нужно, за да се достигне истинското величие? Патрицианската кръв, която да те доближи до боговете?

Есента Гай Марий получи писмо от Публий Рутилий Руф, датирано от края на септември.

„Най-сетне Публий Лициний Нерва има смелостта да пише до Сената какво е действителното положение в Сицилия. Като първи консул, предполагам, заедно с моето писмо ще получиш и официалните сведения за събитията, но, разбира се, първо ще прочетеш моята версия, която не е толкова скучна, при това ще дойде едновременно с официалните вести, тъй като си уредих моето да пътува в една и съща торба с тях.

Но преди да ти разкажа за Сицилия, трябва да се върнем обратно в началото на годината, когато, както си спомняш, Сенатът предложи на римския народ да гласува закон, според който всички роби от италийски произход се освобождават автоматически от дългово робство, независимо в коя част на света се намират. Но явно още не си узнал до какви непредвидени последствия доведе това решение. Не само италийците, но и много роби от други народности, най-вече сред тези, които официално са си спечелили статута на приятели и съюзници на римския народ, решиха на своя глава, че законът се отнася и до тях или пък, че ако не е така, толкова по-зле. Това важи особено много за робите — гърци, които представляват мнозинство не само в Сицилия, но и в цяла Кампания.

Февруари месец някой си римски гражданин, Тит Ветий, син на конник от Кампания, всичко на всичко двадесетгодишен, полудял. Причината за лудостта му се кореняла в огромните му дългове; младежът се бил задължил да изплати седем таланта сребро за някакво си скитско момиче — робиня. Но понеже старият Тит Ветий бил изключителен скъперник, а пък и синът му вече бил достатъчно голям, за да няма нужда от родителски надзор, младежът заел въпросната сума срещу ужасяваща лихва, като заложил цялото си наследство. Разбира се, в ръцете на лихварите Тит Ветий се е оказал безпомощен като пиле, на което му предстояло да бъде здравата оскубано. Заемодателите настоявали той да си върне дълга в уговорените тридесет дни. Естествено той не е могъл да го стори, но все пак си издействал удължаване на срока с още тридесет дни. Когато обаче се видяло, че и на втория месец няма да събере парите, лихварите отишли право при баща му и поискали той да заплати борчовете на сина си, при това с още по-голяма лихва. Бащата отказал и лишил сина си от всякакво наследство. И синът полудял.