Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Ако ги накараме, ще си я сложат, и още как!

— Явно си решил да ставаш строг — отбеляза Марий. — Добре тогава, няма да ти давам повече логични обяснения. Просто ще слушаш заповедите ми. Няма да се прехвърлим в Трансалпийска Галия по традиционния маршрут. Ще следваме брега през цялото време.

— Богове, но това ще отнеме цяла вечност! — хвана се за главата Аквилий.

— Кога за последен някоя римска армия е вървяла за Испания или Галия покрай брега? — попита го Марий.

— Не си спомням изобщо някоя да го е правила!

— Ами ето, виждате ли! — възкликна победоносно той. — Ето защо ние ще минем оттам. Искам да видя колко труден е преходът, колко време ще ни отнеме, на какво приличат пътищата в областта, какъв е теренът, изобщо всичко. Ще взема четири от легионите на бърз ход, а ти, Маний Аквилий, ще поемеш останалите два заедно с допълнителните кохорти, които сме могли да съберем, и ще вървиш заедно с обоза. Ако някой ден германите се насочат към Италия, вместо към Испания, откъде можем да сме сигурни, че и те ще използват прохода Монс Генава? Нищо не им пречи, вместо да заобикалят през Италийска Галия, да минат покрай брега и да се насочат право към Рим. Досега, ако не друго, то поне сме се уверили, че враговете ни ни най-малко не се опитват да мислят като нас, така че кой ще им каже, че до Рим е по-кратко не покрай брега на морето, а през Алпите и Италийска Галия?

И двамата легати впериха погледи в началника си.

— Да, разбирам какво имаш предвид — рече Сула, — но защо да взимаме цялата армия със себе си? Двамата с теб и една дружина отбрани конници ще свършим много по-добра работа.

Марий енергично поклати глава.

— Не! За нищо на света не искам да се отделям от армията си, при това на неколкостотин километра непроходими планини. Там, където съм аз, ще бъдат и войниците ми.

И така, в края на януари Гай Марий поведе цялата си армия на север по Вия Аврелия, който следваше морския бряг. През цялото време си водеше бележки и пращаше кратки писма до Сената, в които изброяваше в кои участъци е наложително да бъдат извършени ремонтни дейности, кой мост трябва да се укрепи допълнително, къде е желателно да се издигне виадукт и така нататък.

„ Това е Италия — пишеше Марий в едно от писмата си, — и всички съществуващи пътища към северните части на полуострова и Италийска Галия трябва да бъдат поддържани в прекрасно състояние; иначе можем да проклинаме дните си. “

Пиза, точката, където река Арн се вливаше в морето, представляваше границата между това, което се приемаше за Италия, и Италийска Галия, страна, която нямаше подобна на себе си никъде по Средиземноморието: нито се смяташе за римска провинция, нито се управляваше самостоятелно, както се управляваха народите в Италия. На областта се гледаше, общо взето, като на ничия земя. От Пиза чак до Вада Сабация пътят беше чисто нов, макар че имаше още много работа да се върши по него; именно той беше големият принос на Скавър като цензор, затова и се наричаше Вия Емилия Скаври. Марий не се сдържа и написа специално писмо до Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус:

„Заслужаваш големи похвали за своята предвидливост и поглед в бъдещето. Аз лично гледам на Вия Емилия Скаври като на един от най-важните пунктове на отбраната на Рим и Италия; най-важният от прокарването на прохода Монс Генава, което явно е било извършено доста отдавна, щом като още Ханибал се е възползвал от него. Отклонението ти за Дертона е от изключителна важност, защото представлява единственият път от долината на Пад до Тиренското крайбрежие, преминаващ напряко през Лигурийските Алпи. А Тиренското крайбрежие е нужно на Рим.

Проблемите обаче са безчет. Разговарях с твоите инженери, които ми се струват невероятно способен колектив, и съм щастлив да ти пратя тяхното искане допълнителните средства за строеж да бъдат увеличени, за да може по-скоро да се завърши тукашният участък от пътя. Налага се да се построят виадукти, които по своята височина — и съответно дължина — мисля, няма да имат равни никъде в Италия. Очертава се строежите да придобият повече форма на серия от акведукти, отколкото на обикновен път. За щастие местността предлага богати находища на камъни и кариерите работят задоволително. За нещастие работната ръка е ограничена и се страхувам това да не забави повече от необходимото по-нататъшното строителство. С цялото си уважение към теб те моля да използваш целия си личен авторитет пред Сената и Хазната, за да издействаш нужните за по-скорошното завършване на проектите ти средства. Ако пътят може да бъде завършен до края на идващото лято, Рим ще спи по-спокойно при мисълта, че някакви си седемдесет — осемдесет километра път могат да спестят на армията ни неколкостотин километра заобикаляне.“