Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И тези думи на Марий бяха посрещнати с ръкопляскане и тропане на крака, този път предните редове дори изпревариха задните. Но Метел Нумидик отново не аплодираше. Нито Катул Цезар.

Още веднъж Марий трябваше да изчака колегите му да се умълчат.

— До моето знание тези дни беше доведено нещо изключително неприятно. А именно, че ние, римският Сенат и народ, сме взели в дългово робство хиляди италийски мъже и сме ги разпратили като роби по всички земи около Вътрешно море, които управляваме. Понеже голямата част от тях са по природа земеделци, ние и като такива ги използваме; огромната част от тези заробени люде работят нашите житници в Сицилия, Сардиния, Корсика и Африка. Това, назначени отци, е долна несправедливост! Ако ние вече сме се отказали от печалната практика да налагаме данъчно робство на римските граждани, откъде накъде ще продължаваме да я поддържаме по отношение на италийските си съюзници? Да, знам, че те не са римляни. Знам, че никога няма да станат римляни. Но те са нашите по-малки братя, с които делим една и съща земя. А никой римлянин няма да остави по-малкият му брат да бъде отведен в робство.

Марий дори не остави време на няколкото едри земевладелци, имащи повече от всички други интереси в споменатите провинции, да протестират; просто продължи с гневната си реч.

— Докато не успея да заместя робите-италийци с германи, които да обработват нивите на засегнатите земевладелци, те трябва да си намерят друг начин да експлоатират собствеността си. Защото, назначени отци, още днес трябва да приемем декрет, а трибутните комиции да го ратифицират, че всички роби от италийски произход автоматически получават своята свобода. Ние не можем да налагаме на нашите най-стари и най-верни съюзници тежести, които отдавна сме отвикнали да налагаме на себе си. Тези роби трябва да бъдат освободени! Трябва да бъдат върнати в Италия, за да изпълнят своя естествен дълг към Рим — да служат в нашите спомагателни легиони.

Беше ми казано, че сред италийските народи вече изобщо не можело да се говори за пролетарии, защото всички, които могли да минат за такива, отдавна били превърнати в роби. Е, колеги — сенатори, мисля, че италийските пролетарии могат да бъдат използвани по много по-изгоден за самите нас начин, отколкото да ги караме да ни орат нивите. Ние нямаме повече възможност да набираме армии по традиционния начин, и то не за друго, а защото всички мъже собственици, които трябва да служат в легионите, са или твърде стари, или твърде млади, или мъртви ! За настоящия момент пролетариите са единствените, на които можем да се опрем за защитата на родината. Моята смела африканска армия, съставена изцяло от пролетарии, вече доказа, че и хората от тази обществена група могат да бъдат превърнати в железни войници. И тъй както историята е имала много случаи да ни докаже, че италиецът собственик по нищо не отстъпва в бой на римлянина собственик, мисля, идните няколко години ще докажат, че и италийските пролетарии по нищо няма да отстъпват на римските!

Марий слезе от ниския подиум, където седеше на куриатния си стол, и застана в средата на залата.

— Аз искам от вас този декрет, назначени отци! Ще ми го дадете ли?

Цялата работа се оказа изключително добре изпипана. Под внушението на прекрасната Мариева реч целият Сенат, за броени мигове се раздели на две части — за и против, както беше прието да се гласуват предложенията на ораторите. Независимо от вялите опити на Метел Нумидик, на Метел Далматик, Скавър, Катул Цезар и някои други да надвикат множеството, решението явно беше в полза на Марий.

— Но как смяташ — чудеше се на глас Публий Рутилий Руф, докато двамата с Марий вървяха към намиращия се в близост до сградата на Сената дом на консула след закриването на заседанието — да накараш едрите земевладелци да се съгласят с подобен декрет? Надявам се, разбираш, че с това си решение настъпваш не други, а тъкмо онези конници и делови люде, на които разчиташ най-много за поддръжка. Всички услуги, които успя да издействаш за клиентите си в Африка, ще се окажат нищо в сравнение с удара, който им нанесе току-що. Даваш ли си ясно сметка колко от робите — земеделци са италийци? Сицилия буквално гъмжи от тях!

Марий вдигна рамене.

— Агентите ми отдавна са се захванали за работа; все някак ще оцелея. Освен това не бива да мислиш, че щом съм прекарал цял месец в Кума, съм стоял със скръстени ръце. Накарах да бъдат направени разследвания и резултатите са ако не любопитни, то поне доста показателни. Да, наистина има хиляди италийци, попаднали в дългово робство. Но специално в Сицилия огромната част от робите — земеделци са гърци. Колкото до Африка, вече съм писал до цар Гауда, че в мига, в който тамошните италийци получат свободата си, искам от него да намери техни заместници. Той ми е клиент, така че няма друг избор, освен да ме слуша какво му казвам. Най-неразрешим е проблемът със Сардиния, където почти всички земеделци са италийци. Но съм сигурен, че новоназначеният управител там, достопочтеният пропретор Тит Албуций ще се остави да бъде убеден, че е в негов интерес да подкрепи каузата ми.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)»

Обсуждение, отзывы о книге «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x