Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните (Част III - Спасителят на Рим)

— Той има при себе си един твърде арогантен квестор в лицето на Помпей Кривогледия от Пиценум — напомни малката подробност на приятеля си Рутилий Руф.

— Квесторите са като комари — заяви презрително Марий. — Нямат и грам опит и попаднат ли в непознати води, човек може с два-три шамара да ги разгони.

— Не е много мило от твоя страна да се изказваш така за Луций Корнелий!

— Той е различен.

Рутилий Руф въздъхна.

— Не знам, Гай Марий, и това си е! Просто се надявам нещата да излязат такива, каквито очакваш!

— Старият ми циник — изрече с неприкрита нежност Марий по адрес на приятеля си.

— Стар скептик, ако обичаш! — поправи го Рутилий Руф.

На Марий беше докладвано, че германите не давали никакви признаци да продължават похода си на юг, навътре в територията на римската провинция Трансалпийска Галия. Изключение правели кимврите, които се прехвърлили на западния бряг на Родан, но гледали да заобикалят отдалеч римските селища. Според агента на Марий тевтоните се скитали някъде на северозапад, а тигурините, маркоманите и херуските се върнали отново при хедуите и амбарите и давали вид, сякаш не са били тръгнали по свое желание срещу римляните. Разбира се, докладът не изключваше възможността всеки момент ситуацията коренно да се промени. Но на осемстотинте хиляди души щеше да е нужно доста време да се съберат на едно място заедно с конете и добитъка, да стегнат обоза си и да тръгнат отново на поход заедно. Гай Марий не бивало да очаква да се появят каквито и да е германи надолу по течението на Родан преди май или юни. Ако изобщо някога се появят отново.

Този доклад в действителност не се понрави много на Гай Марий. Войниците му живееха в постоянно вълнение, очаквайки всеки момент да влязат в кръвопролитно сражение, а офицерите и центурионите бяха сторили всичко необходимо да организират една добре обучена армия. Въпреки че още при стъпването си на италийска земя миналия декември той беше научил сведенията на германския преводач, който разправяше за разрива между варварите, трудно му беше да повярва, че нашествениците наистина не са продължили похода си навътре в римската провинция. След като германите бяха избили почти до крак цяла една огромна римска армия, логично беше да се възползват от категоричната си победа и да се преместят навътре в една територия, която вече бяха завоювали по всички правила на войната. Иначе защо щяха изобщо да дават сражение? Защо щяха да мигрират на юг? Защо изобщо щеше да ги има !

— За мен германите си остават пълна мистерия! — възкликна той пред Сула и Аквилий, щом дойде докладът, и чак започна да се задъхва от безпомощност.

— Какво искаш, варвари — обобщи Аквилий, който си беше спечелил легатското място главно с това, че лично бе предложил Марий да бъде преизбран за консул, и сега искаше да докаже, че наистина е способен.

Но Сула остана необичайно замислен.

— Ние не знаем за тях почти нищо.

— Точно това отбелязах преди секунда! — тросна му се Марий.

— Да, но аз разсъждавам в друга насока… — плесна се по крака Сула. — Все пак ще ме оставиш да поразмисля още малко, Гай Марий, и тогава ще ти кажа мнението си. В крайна сметка нищо не ни подсказва какво ще открием от другата страна на Алпите.

— Ето точно това трябва да решим сега — посочи Марий.

— Кое? — не разбра Аквилий.

— Дали ще преминаваме Алпите или не. След като вече имаме сигурни сведения, че германите няма да се появят отново преди май-юни, аз лично не виждам никакъв смисъл да се прехвърляме оттатък Алпите. Или поне не и по класическия маршрут. В края на януари напускаме Рим заедно с огромен обоз. Той ще ни забави доста. Това, което мога да кажа за Метел Далматик в качеството му на върховен понтифекс, е, че по-голям календарен фанатик от него не се е раждал. Благодарение на него месеците и сезоните не се разминават. Беше ли ти студено тази зима? — попита Марий Сула.

— Доста.

— И на мен. Кръвта ни е изтъняла, Луций Корнелий. Цялото това време в Африка, където студовете се задържат някоя и друга седмица, а сняг вали само по върховете на планините. А защо да мислим, че и на войниците ни не им е студено? Да тръгнем да преминаваме прохода Монс Генава през зимата, ще им се строи твърде тежичко.

— След този отпуск в Кампания ще им е нужно и малко стягане — рече Сула, който не изпитваше особено съчувствие към легионерите.

— Да, така е! Но това не е причина да им измръзнат пръстите и на ръцете, и на краката. Те всички имат зимна екипировка, но може ли някой да е сигурен, че подобни куни ще си я сложат, след като досега са карали без нея?