Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Баща му, който никога не бе обичал живота в Рим, сега бе отишъл в Арпинум, за да наглежда нивите си през зимата. Цицерон знаеше, че няма да се върне, преди големият му син да е бил взет в легионите. По-малкият му брат Квинт, осемгодишен, бе отишъл с баща си на село; той не притежаваше способностите на Марк и тайно предпочиташе спокойния живот на провинциалиста. Така единствено Хелвия, майката на Цицерон, бе принудена да остане в римската къща, която ненавиждаше, и да се грижи за големия си син.

— Ти си само една напаст и нищо повече! — посрещна го тя още от вратата, без да се замисля, че Цицерон има нужда повече от утеха, отколкото от хули и ругатни. — Ако не беше ти, сега щях да си гледам живота у дома, а баща ти нямаше да хвърля луди пари за тази скъпа къща. В цял Рим не се намира и един роб, който да не е крадец и мошеник, и каквото време ми остава от проверките на домашните сметки, трябва да гледам цялата прислуга в ръцете да не отмъкнат нещо. Разреждат виното, карат ме да плащам за най-скъпите маслини и ми поднасят от най-евтините, купуват само половината от хляба и зехтина, за който им даваме пари, а с останалото се тъпчат те. Вече ще трябва сама да ходя на пазар. — Хелвия се спря за миг, после се нахвърли с удвоена енергия върху сина си. — Всичко е заради теб, Марк! Заради твоите болни амбиции! Винаги съм повтаряла: всяка жаба да си знае гьола. Само дето никой не е благоволил да ме изслуша. Ти нарочно подтикваш баща си да пилее семейното състояние за измисленото ти образование… Но да знаеш, че никога няма да станеш втори Гай Марий! Досега не съм виждала момче толкова вързано в ръцете, колкото теб. И какво ще правиш с твоите Омир и Хезиод? Човек не може да се храни с мастило и хартия. Нито може да гони хартия с писачество. Само дето аз трябва да стоя като вързана тук…

Синът й обаче не можа да изтърпи докрай оплакванията й. Като закри уши, за да не слуша гласа на майка си, Марк Тулий Цицерон се завтече към кабинета си.

Това, че младежът ползваше самостоятелен кабинет, се дължеше единствено на баща му. За него беше чест да остави най-хубавата стая в къщата си на изключително надарения си син, гордост на семейството. Навремето бащата също бе таял скрити надежди да направи кариера, но сравнително рано се бе отказал в полза на сина си. Да държи такова чудо на природата в затънтения Арпинум? Никога! До раждането на Цицероновия вундеркинд Гай Марий беше единственият известен човек от града, независимо че Тулий Цицероните открай време се бяха смятали за нещо повече от съседите си Марии; не за друго, а защото сред Мариите интелектуалци не се раждаха. Ето защо те нека отглеждат колкото си искат хора на оръжието; все някога един Тулий Цицерон щеше да се докаже чрез силата на мисълта си. Хората на действието минаваха и заминаваха, докато тези на мисълта оставаха във вечността.

Бъдещият човек на мисълта сега-засега се затвори в кабинета си и като залости вратата, даде пълна воля на сълзите си.

На рождения си ден Цицерон се яви отново пред военна комисия на Марсово поле и с разтреперани нозе отговори на няколкото въпроса, които председателят му зададе:

— Пълно име заедно с когномена?

— Марк Тулий Цицерон Младши.

— Триба?

— Корнелия.

— Класа?

— Първа.

Комисията се разрови сред свитъците с имената на призованите да се явят през деня и най-накрая намериха неговия; това беше документът, с който новобранецът трябваше да се яви пред бъдещия си началник. На практичните римляни не им бе убягнало, че ако човек получи устни нареждания, той може и да не се съобрази изцяло с тях. Копие от повиквателната вече бе тръгнало към наборните офицери в Капуа.

Председателят на комисията внимателно се зачете в подробните бележки, които някой беше нахвърлил върху Цицероновата повиквателна, и най-накрая хладно изгледа младежа.

— Е, Марк Тулий Цицерон Младши, личи си, че в последния момент някой се е сетил за теб — рече му той. — По принцип трябваше да те пратим като редови легионер в Капуа, но в комисията е постъпила лична молба от страна на Принцепс Сенатус. Моли да бъдеш прикрепен към щаба на някой от консулите. Комисията е решила да те прикачи към щаба на Гней Помпей Страбон. Трябва да се явиш утре сутринта в дома му и да получиш лични указания. Комисията е отбелязала, че не си минал през никакво предварително обучение, затова предлага до деня, в който трябва да се заемеш със задълженията си, да се отдадеш на физически упражнения на Марсово поле. Това е всичко. Свободен си.