Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Когато покритата носилка се показа зад войниците, сред тълпата се понесе неспокоен шепот:

— Трябва да е жив! Трябва да е жив!

Сула и петте кохорти се спряха едва в долната част на Форума, под самата ростра, докато Гай Марий бе отнесен нагоре по Кливус Аргентариус към дома му от северната страна на Капитолия. Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус лично се качи на рострата, за да се обърне към насъбралото се множество.

— Третият основател на Рим е все още жив, квирити! — прогърмя гласът му над площада. — Както винаги той успя да обърне цяла една война в полза на Рим и Рим няма как да изрази своята благодарност пред заслугите му. Молете се за здравето му, поднесете жертви на боговете и все пак не забравяйте, че може да му е писано скоро да ни напусне. Положението му е много сериозно. Но благодарение на него, квирити, нашето собствено положение е много по-добро, отколкото беше преди броени дни.

Никой не посрещна думите му с радост, никой и не заплака от мъка. Плачовете щяха да бъдат запазени за самото погребение — за тогава, когато и последната надежда щеше да е отлетяла. Скавър слезе от трибуната сред всеобщо мълчание и народът се разпръсна по площада.

— Няма да умре — посрещна го Сула, видимо изтощен.

Възрастният човек пренебрежително махна с ръка.

— Дори не го допускам. Още не е станал седми път консул, не може да си позволи да умре.

— Повтаряш точните му думи.

— Какво, нима може да говори?!

— Трудно. Мисълта му е съвсем ясна, просто му е трудно да говори. Лекарят на армията обяснява това с факта, че парализата е засегнала лявата му половина; ако ударът бил от дясната, Марий щял да бъде загубен. Нямам представа откъде му идват подобни заключения. Самият той не може да ми обясни. Така се знаело от опит: ако на ранения била засегната дясната половина на главата, завинаги изгубвал дар слово. Ако увреждането било отляво, говорът се запазвал.

— Колко странно! Дали в целия град ще се намери и един шарлатанин, който да знае колкото армейските лекари?

— Предполагам, че просто не са виждали достатъчно счупени глави.

— Е, да, няма къде да ги видят. — Скавър дружески хвана Сула под ръка. — Каня те у дома, Луций Корнелий. Ще пийнем малко вино, а ти ще ми разкажеш всичко. Мислех, че си още в Кампания, при Луций Юлий.

Колкото и да не му се искаше да издава нежеланието си, той се отдръпна от Принцепс Сенатус.

— Предпочитам първо да се отбия вкъщи, Марк Емилий. Горещо е, а аз съм още с бронята си.

Скавър въздъхна.

— Крайно време е и двамата да забравим какво се е случило преди толкова много години. Жена ми е вече по-зряла, по-улегнала, а и децата отнемат много от вниманието й.

— Щом така си рекъл, да вървим.

Тя ги чакаше в атрия, нетърпелива като всяка римска съпруга да узнае какво се е случило с Гай Марий и дали ще се оправи. На двайсет и осем години, вместо да се изхаби от времето, прекарано в майчинство, тя се бе разхубавила още повече и като зрял плод събираше погледите на мъжете край себе си. Дори сивите й като облачно небе очи не можеха да изтрият усещането за притегляне у околните.

На Сула обаче не му убягна, че колкото и мило да се държеше със съпругата си Скавър, колкото и да я галеше със старческата си усмивка, тя не преставаше да се страхува от него и да остава глуха за радостта му, че я вижда.

— Добре дошъл, Луций Корнелий — посрещна тя хладно госта.

— Добре заварил, Цецилия Далматика — отвърна й също тъй хладно той.

— В кабинета ти съм оставила напитки, мъжо — обърна се тя към Скавър с монотонния си глас. — Ще умре ли Гай Марий?

Отговори й Сула, който вече можеше да си позволи дори да се усмихне на домакинята си; срещата им във всеки случай се различаваше от тази на вечерята у Гай Марий.

— Няма, Цецилия Далматика. Гай Марий още не ни е казал последно сбогом. Можеш да ми вярваш, че тепърва ще слушаме за него.

Цецилия просто въздъхна с облекчение.

— Е, тогава ви оставям.

Двамата мъже изчакаха в атрия, докато тя се изгуби из къщата, след което Скавър поведе посетителя си към таблиния.

— Искаш ли да поемеш командването на север вместо Марий? — започна разговора Скавър, докато наливаше виното в чашите.

— Съмнявам се Сенатът да ми позволи, Принцепс Сенатус.

— В това и аз се съмнявам. Питам те дали изобщо искаш.

— Не. Ако се изключи краткото ми приключение заедно с Гай Марий, в тази война бях зает изключително в Кампания. Ако зависеше от мен, бих продължил да воювам на юг. А и Луций Юлий ме чака да се върна при него — добави той. Много добре знаеше какво смята да прави след новите консулски избори, но засега криеше намеренията си от всички.