Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Мерула въздъхна.

— Е, Марк Емилий, колкото и да държим на патрицианската си принадлежност, мисля, че е крайно време да се съгласим с очевидното: аристократичната ни кръв дотам е изтъняла с вековете, че вече сме неспособни да дадем живот на герои.

— Пълни глупости! — сряза го Скавър. — Гай Марий е просто едно недоразумение!

— Къде щяхме да сме без него сега?

— Щяхме да сме в Рим и да бъдем истински римляни.

— Нима не те радва победата му?

— Радва ме естествено! Но просто ми се искаше отдолу на писмото да стоеше не името на Гай Марий, а това на Луций Корнелий Сула!

— Знам, че Луций Корнелий си вършеше добре работата на градски претор, но никога не съм чувал да се мери с Марий на бойното поле — отбеляза Мерула.

— А и как ли ще можеш да го чуеш, преди самият Марий да се е отказал от пълководството? Луций Корнелий Сула е воювал рамо до рамо с Марий още от… още от Югуртинската война. И винаги е имал голям принос за победите му. Но каквото и да стори Луций Корнелий, славата отива винаги за Гай Марий.

— Не си особено коректен, Марк Емилий! Гай Марий лично споменава Луций Сула в писмото си! Аз поне не виждам в какво можем да го укорим. Дори трябва да отбележа, че не ми е приятно да се отнасяме осъдително към човека, който отговори на молитвите ми.

— Човека, който отговори на молитвите ти? Какво искаш да кажеш, фламен Диалис ? Имаш странен начин на изразяване.

— Боговете никога не отговарят пряко на молитвите ни, Принцепс Сенатус. Ако нещо не им се нрави, те ни предупреждават с някой природен феномен или бедствие. Ако ли пък искат да ни помогнат, правят го винаги чрез посредничеството на хората.

— Това и аз го знам не по-зле от теб! — Скавър не желаеше да слуша хвалебствия за Марий. — Винаги съм обичал Гай Марий не по-малко, отколкото съм го мразил. И все пак не виждам защо ти ще ми се сърдиш, задето предпочитам писмото да е било подписано от друг?

Точно в този момент в залата на Сената, където, освен Скавър и Мерула не бе останал никой друг, влезе един от писарите.

— Принцепс Сенатус, току-що се получи спешно съобщение от страна на Луций Корнелий Сула.

Мерула се засмя лукаво.

— Ето, че боговете най-сетне отговориха и на твоите молитви! Луций Сула също се е научил да подписва писма!

Скавър го стрелна с убийствен поглед, пое свитъка и бързо го разгъна. За негово огромно учудване целият ред бе зает с някакви си два реда текст, внимателно изписан с огромни, ясно четливи букви, които Сула предвидливо бе разделил на думи посредством точки. Явно не искаше да се стига до недоразумения. В писмото пишеше следното:

„ГАЙ.МАРИЙ.ПОЛУЧИ.МОЗЪЧЕН.УДАР.АРМИЯТА.НАСОЧЕНА.КЪМ.РЕАТЕ.ВРЪЩАМ.СЕ.ВЕДНАГА.В.РИМ.ДА.ДОНЕСА.МАРИЙ.СУЛА.“

Неспособен да си отвори устата от изживяния шок, Скавър Принцепс Сенатус просто предаде свитъка на Мерула и се отпусна на един от свободните столове.

— Едепол! — възкликна Мерула и седна до него. — О, до края ли ще трябва да ни преследват нещастията в тази война? Мислиш ли, че Гай Марий е мъртъв? Какво иска да каже Луций Сула, че го носел в Рим?

— Сигурно иска да каже, че е още жив, но че е неспособен да командва и армията му го е разбрала — обясни Скавър. След което пое въздух и гръмогласно извика писаря обратно: — Нека дойдат фанфарите. Да се разтръби из цял Рим, че Гай Марий е получил удар и се връща в Рим, придружен от Луций Корнелий Сула.

Писарят го зяпна в удивление и хукна да изпълнява нареждането.

— Смяташ ли, че това е най-мъдрото решение, Марк Емилий? — запита го недоверчиво Мерула.

— Единствено Великият бог знае, фламен Диалис . Нямам никаква представа кое е мъдро и кое — не. Това, което знам, е, че ако бяха свикал най-напред Сената да обсъдим новината, останалите щяха да я потулят. А това е немислимо — заяви твърдо Скавър и стана от мястото си. — Ще дойдеш ли с мен? Трябва да съобщя на Юлия, преди да е чула от глашатаите на рострата.

И така, когато петте кохорти кортеж около носилката на Гай Марий влязоха в града през Колинската порта, копията им бяха опасани с кипарисови клонки, мечовете и ножовете — обърнати нагоре. Шествието минаваше през един от римските пазари, където дърветата бяха окичени с гирлянди от цветя, а пътят — задръстен от мълчаливи люде, дошли едновременно да честват празник и да присъстват на погребение. Същата тишина съпровождаше Марий по целия му път до Форум Романум, където отново го посрещнаха есенни цветя и смълчани зрители. Цветята бяха, за да ознаменуват великата победа на Гай Марий; мълчанието — за да се отбележи още по-тежкото поражение, което му бе нанесла болестта.