Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

— Дъще, знаеш ли коя е Пиетат? — попита той с известно отвращение в гласа си.

— Разбира се, че знам — отговори му Корнелия, която не очакваше подобна реплика. — Тя е дългът.

— Ако обичаш, изкажи се по-подробно.

— Тя е богинята на Дълга.

— На кой дълг по-точно?

— Изобщо на дълга.

— Включително и на дълга, който имаш спрямо родителите си, не е ли така? — запита я любезно Сула.

— Включително и на него — отговори Корнелия.

— Да предизвикваш своя патерфамилиас е тежко престъпление, Корнелия. Не само, че нанасяш обида на Пиетат, но и престъпваш самите римски закони. Ти трябва да се подчиняваш на главата на семейството, а това съм аз — обясни й търпеливо Сула.

— Над дълга ми към теб стои дългът ми към самата мене — отвърна му гордо тя.

Бащата усети как устата му започва да трепери.

— Не стои над, а много под, дъще. Ти си задължена най-напред пред мен, а после пред когото и да било друг. Ти си в моята власт.

— В твоята или в чужда, родителю, аз няма да изменя на себе си!

Изведнъж Сула избухна в бурен смях, който изтри всякакви следи от напрежение по лицето му.

— О, я си върви! — махна той към вратата и едва когато успя да надвие над смеха, добави: — Ще си изпълниш синовния дълг или ще те продам в робство! Знаеш, че нищо не може да ме спре да го направя!

— Нима аз вече не съм робиня? — обърна се Корнелия.

„Какъв войник би излязъл от нея!“ — не можа да сдържи възхищението си Сула. Изчака да му мине смехът и седна да драсне едно писмо до един приятел с гръцко поданство, някой си Публий Рутилий Руф от Смирна.

„Ако щеш ми вярвай, Публий Рутилий, малката нахалница ме нареди добре! Бях принуден да я плаша с наказания, които, ако станат реалност, с нищо няма да улеснят плановете ми за съвместно консулство с Квинт Помпей. И да я убия, и да я продам в робство, дъщеря ми никак не би ми била от полза; няма да е от полза и на младия Квинт Помпей, ако я хвана за косите и му я доведа насила в къщата! Какво ме съветваш да сторя? Питам те съвсем сериозно. Ако и ти не знаеш отговора на моите проблеми, не ми остава нищо друго, освен да се самоубия от отчаяние. Спомням си, че когато навремето Марк Аврелий Кота се чудил на кого да даде дъщеря си, ти си успял да го напътиш най-добре. Ето, о, велики и достопочтени съветнико, поставям те пред още главоблъсканица, свързана с бракосъчетание.

Признавам си, нещата тук са толкова сложни, че ако не беше безсилието ми да омъжа дъщеря си, за когото трябва, никога не бих седнал да си губя времето в писма, дори до теб. Но понеже тъй и тъй съм започнал, а и ти заслужаваш нещо като предварителна благодарност за съвета, който не се и съмнявам, че ще ми пратиш, ще ти разкажа и какво става в Рим.

Когато оставих нашия Принцепс Сенатус, той изрично спомена, че щял да ти пише, затова няма да те занимавам със злочестата съдба на Гай Марий. Вместо това ще се опитам да ти изложа накратко всички свои страхове и надежди за бъдещето и ако си представя, че съм облякъл тога претекста, ще седна на куриатния стол, запазен за римския консул. За щастие след победата на Гай Марий — и на мен самия, смея да отбележа — над Силоновите марси, Сенатът изрично упълномощи магистратите да си облекат всекидневните дрехи, вместо да си ръсят главата с пепел и да оплакват.

По всичко изглежда, че догодина ще имаме за консули Луций Порции Катон Лициниан и — настръхвам само като си го помисля — Гней Помпей Страбон. Страшна двойка, няма що! Един кучи задник и един полудив варварин, който не вижда по-далеч от носа си. Признавам, че и до ден-днешен не мога да си обясня как определени хора се добират до консулството и за какво им е то на самите на тях. Във всеки случай това, че си бил добър градски претор или си си свършил чудесно работата в чужбина, няма никакво значение за кариерата ти. Ако ще в кариерата ти на военен да има също толкова победи, колкото Птолемеевци са били царе на Египет, пак си за никъде. Единственото заключение, до което мога да стигна, е, че решаващият за изборната победа фактор са отношенията ти с конническото съсловие. Ако конниците не те харесват, Публий Рутилий, дори да се казваш Ромул и да си основал Рим, пак нямаш шанс да те изберат за консул. Именно конниците сложиха Гай Марий шест пъти на консулското място, три пъти в негово отсъствие. И което е истина, и до ден-днешен го обичат. С него на власт делата им вървят по-добре. Е, вярно, и да имаш предци, не е зле, но това не е причина да гласуват за теб, освен ако не разтвориш по-широко кесията или не осигуриш разни полезни неща като облекчен паричен пазар или сигурен канал за информация относно това, което прави Сенатът на закритите си заседания.