Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

А сега ще ти издам една безценна тайна по въпроса за жените, Луций Корнелий. Една жена може да си е казала веднъж завинаги, че не ще този или онзи свой ухажор, и въпреки това, подочуе ли се, че ухажорът сам оттегля предложението си по една или друга причина, но в никакъв случай заради нейния отказ, то същата тази жена изведнъж зарязва всичко останало и се опитва да се свърже с неверния си кандидат. Ще й се да види какво се е било хванало на въдицата и, преди да се е откачило и отплувало завинаги по течението. В крайна сметка дъщеря ти дори не е видяла рибката, която й се предлага! Пак Елия ще трябва да измисли някоя много сериозна причина Корнелия Сула да ви придружи на вечеря у Квинт Помпей Руф: че бащата се е върнал в отпуск, че майката е болна, знам ли и аз какво. Дали Корнелия Сула не би могла да преглътне поне за няколко часа отвращението и да похапне в присъствието на ненавижданата риба? Гарантирам ти, Луций Корнелий, тя няма да откаже. А понеже аз самият знам точно за каква риба става дума, убеден съм, че лесно ще промени мнението си. Момчето е точно неин тип. Във всичко Корнелия ще знае много повече от него и лесно ще се наложи в семейството. Изкушението е неустоимо! В някои отношения дъщеря ти е пълно подобие на баща си.“

Сула остави писмото на писалището и се опита да помисли. Главата му буквално се въртеше. Просто? Как можеше Публий Рутилий да нарече „прост“ подобен план, на който не му се вижда нито началото, нито краят. Та една военна маневра на полето беше сто пъти по-проста от подобен заговор! И все пак нищо нямаше да загуби, ако опита. Дали това или друго, все нещо трябваше да се направи. Затова, леко облекчен от приятелския съвет, Сула се зае да чете останалата част от писмото, нетърпелив да узнае какво ново му съобщава Рутилий Руф.

„В това малко ъгълче от големия свят, в което живея, нещата вървят от ден на ден все по-лошо и по-лошо. Предполагам, не е сега времето, когато в Рим ще проявяват какъвто и да било интерес към събитията в Римска Азия, но също така предполагам, че в службите на римския Сенат в получен един доклад, който Принцепс Сенатус вече би трябвало да е прочел. Също така би трябвало да е прочел писмото, което му пратих по същия куриер, както и твоето.

На престола на Витиния седна поредното понтийско протеже. Точно така. В момента, в който реши, че Рим окончателно му е обърнал гръб, цар Митридат нахлу във Витиния! За пред хората нашественикът беше Сократ, по-малкият брат на Никомед III, заради което и до ден-днешен Витиния продължава да се води суверенно царство с нов владетел вместо стария. Има известно противоречие в словосъчетанието «цар Сократ», не мислиш ли? Можеш ли да си представиш атинянина Сократ с царска корона на главата? Тъй или иначе, в цяла Римска Азия едва ли се намира човек, който да смята Витиния за действително свободна. Като се изключи името й, Витиния е изцяло подвластна на Митридат Понтийски. Представям си дори как Митридат фучи и беснее по адрес на новия цар Сократ! Защото той благородно остави цар Никомед да изчезне, преди да са го пипнали. Колкото и да беше напълнял с годините, Никомед се оказа доста бърз при бягството си през Хелеспонта; в Смирна се говори, че прогоненият цар вече е тръгнал за Рим, за да се оплаче пред римския Сенат и народ за отнетия му престол; в крайна сметка тъкмо римляните му бяха позволили да го заеме. Убеден съм, че до края на тази година Никомед ще се появи по римските улици, изгърбен под тежестта на витинската хазна.

И сякаш това нещастие не беше достатъчно, на кападокийския престол също се настани поредната понтийска марионетка. Отново рамо до рамо, Митридат и Тигран влязоха за втори път в Евсевия Мазака и качиха на трона още един син на Митридат; по традиция се нарича Ариарат, но не мисля, че е същият онзи Ариарат, с когото Гай Марий се е срещал. Досегашният Ариобарзан обаче се оказа не по-малко пъргав от Никомед и също се спаси от преследвачите си. Няма да мине много време след идването на Никомед и ще трябва да го посрещате и него. Уви, без толкова много багаж, колкото колегата му!

Луций Корнелий, все повече се убеждавам, че в самата римска провинция назряват смутове. Мнозина са онези, които лесно няма да забравят безобразията на публиканите. Мнозина са тези, които не искат и да чуят за Рим. В определени среди открито се издига името на цар Митридат. Много се страхувам, че ако — или може би ще е по-точно да кажа «щом» — понтиецът посегне на нашите владения, тук ще го посрещнат с разтворени обятия.