Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част II - Разривът)

Когато в Рим научиха, че при Ацера Мутил е бил разгромен от Луций Цезар, настроението значително се повдигна. Сенатът издаде обръщение към народа, според което носенето на траурно облекло от гражданите повече не било необходимо. Когато обаче се разбра за последвалото поражение на консула в пролома на Мелфа и грубите сметки показаха, че римляните са загубили кажи-речи същия брой войници, колкото самнитите предния път, никой в Сената не си отвори устата за ново обръщение, връщащо общонационалния траур. Това само щеше да подчертае значението на изгубената битка.

— Би било напълно безполезно — разпери безпомощно ръце Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус пред малцината си колеги — сенатори, които бяха благоволили да обсъдят настъпилото положение. Долната му устна потрепна, но Скавър бързо я прехапа. — Това, с което трябва да се примирим, е един много по-сериозен факт — може да загубим войната.

Филип не присъстваше, затова и нямаше кой да повдигне спор по въпроса. Квинт Варий също се занимаваше с по-сериозни дела, а именно да съди в държавна измяна дребните риби в Сената; откакто Антоний Оратор и Скавър го бяха направили на смях пред съдебните заседатели, участта на останалите заподозрени стана още по-злочеста.

Лишен от каквато и да е опозиция от страна на оределите си колеги, Скавър не сметна за нужно да продължи с изказването си и тежко се отпусна на стола си. „Вече съм твърде стар — рече си за сетен път той. — Как така Гай Марий, с когото сме връстници, се справя с няколко противникови армии едновременно, а аз една реч не мога да изнеса.“

Отговорът на въпроса му дойде в края на секстилис, когато специален пратеник от Марий съобщи пред Сената за тежкия разгром на Херий Азиний при Карсеоли, за смъртта на същия Херий Азиний и за гибелта на още седем хиляди маруцински войници. Уви, градът бе дотам обезкуражен, че никой не отдаде особено значение на новината; вместо това граждани и сенатори зачакаха с нарастваща тревога кога друг пратеник ще им съобщи за неизбежното поражение. Като потвърждение на опасенията им съвсем скоро пристигна и вторият вестоносец. Беше приет веднага в Сената, където се събраха едва неколцина назначени отци да изслушат с ледени изражения трагичните новини. От всички сенатори с консуларен ранг присъстваше единствено Скавър.

„Гай Марий има голямото удоволствие да уведоми римския Сенат и народ за унищожителния разгром, който войските му нанесоха в този същия ден на Квинт Попедий Силон и цялата му армия от марси. Петнайсет хиляди вражи войници лежат убити по бойното поле, още пет хиляди са заловени в плен.

Гай Марий държи лично да изтъкне неоценимите заслуги за крайната победа на Луций Корнелий Сула и се извинява, задето не дава подробен доклад за събитията. Нека римският Сенат и народ го очакват след благополучното отърваване на Алба Фуценция от вражата обсада. Да живее Рим!“

При първото прочитане на посланието така и никой не искаше да повярва на ушите си. По изтънелите редици на облечените в бяло сенатори премина нещо като сподавена въздишка, но никой не се осмели да даде израз на радостта си. С треперещ глас Скавър повторно изчете писмото и едва тогава в Курията се надигнаха радостните възгласи, предали се светкавично из улиците на вечния град. За по-малко от час не остана човек в Рим, който да не е научил за победата. Гай Марий бе успял! Гай Марий бе обърнал колелото на съдбата! Гай Марий, Гай Марий, отново Гай Марий!

— Ей го пак герой на деня — оплака се Скавър пред фламен Диалис , Луций Корнелий Мерула, който от началото на войната не бе пропуснал нито едно заседание на Сената, независимо от огромния брой свещени забрани, преследващи го навсякъде. Единствен сред събратята си римски управници фламен Диалис не можеше да носи тога; вместо това ходеше облечен в тежко вълнено наметало на два ката — тъй наречената лена , което представляваше широк кръг с дупка за главата. На главата си жрецът носеше тесен шлем от слонова кост, украсен със символите на Юпитер и завършващ в горната си част с диск корава вълна, промушен с шип от слонова кост. От всички сенатори единствено Мерула ходеше брадат — не за друго, а за да си спести мъчението да го бръснат с костен или бронзов бръснач; на фламен Диалис му беше строго забранено да се докосва, до какъвто и да е предмет от желязо, затова брадата му висеше до гърдите, а косата — до средата на гърба. Именно поради тази забрана не можеше да участва и във война. Лишен от правото да изпълни воинския си дълг към родината, той компенсираше, като упорито търкаше стола в Сената и слушаше събратята си.