Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— И как ще успеем да изплатим дълговете на закъсалите сенатори? — попита Прасчо.

— Вече дадохме съгласието си да създадем фонд. Ще назначим комисия, която да се грижи за правилното му използване. Квинт Лутаций, теб най те бива за председател. Не мога да си представя как някой сенатор, пък ако ще и затънал до гуша в дългове, би посмял да скрие нещо от теб.

Мерула Фламен Диалис се изкикоти весело, но веднага прикри уста с гузен жест.

— Моля да ми простите — рече той и като едва се сдържаше да не се разсмее повторно, продължи: — Просто ми мина през ума, че трябва да сме големи глупаци, ако помогнем на човек като Луций Марций Филип! Едно, че дълговете му най-вероятно се равняват на всички останали, взети заедно, и второ, едва ли ще ни се представи друг, по-изгоден случай да отървем Сената от присъствието му. В крайна сметка той е сам човек. С него или без него Сенатът би могъл да работи, само дето ще си отдъхнем.

— Мисля, че идеята е добра — съгласи се Сула.

— Проблемът с теб, Луций Корнелий, е, че дори не се опитваш да бъдеш добър политик — възрази му Катул Цезар възмутен. — Това, какво мислим ние за Луций Марций, си е лично наша работа. По-важното е, че той представлява древна и знатна фамилия. Мястото му в Сената не може току-така да бъде дадено на друг. Синът му, който ще го наследи един ден, е изключително свестен човек.

— Прав си, разбира се — въздъхна примирено Мерула.

— Добре тогава, всичко е решено — вдигна рамене Сула и се усмихна. — Не ни остава друго, освен да изчакаме развитието на събитията. Мисля си само, че ще е добре да сложим край на безкрайния празник, който обявихме. Ако целта беше да се спазват религиозните обичаи, то така или иначе законите на Сулпиций са станали невалидни. Мисля, ще е в наш интерес, ако още отсега убедим Гай Марий и Сулпиций в победата. Нека се заблуждават, че сме напълно беззащитни.

— Но ние сме напълно беззащитни.

— Не съм толкова сигурен — възрази му Сула и се обърна към нещастния втори консул, който досега не бе казал дума. — Квинт Помпей, ти имаш достатъчно оправдание да напуснеш Рим. Предлагам ти да отведеш цялото си семейство на морския бряг. И нека всички в Рим разберат, че си заминал.

— Ами ние? — попита Мерула, леко уплашен.

— Вас не ви грози опасност. Ако Сулпиций смяташе да премахне Сената, като изколи членовете му, имаше прекрасен повод да го стори още вчера. За наше щастие си е наумил да ни елиминира по законен път. Дали градският ни претор също не е задлъжнял? Не че има значение. Един куриатен магистрат не може да бъде свален от длъжност, пък дори и да са го изгонили от Сената.

— Марк Юний не дължи нищо никому — увери го Мерула.

— Това поне е добре. Защото тъкмо той ще трябва да управлява Рим в отсъствието на двамата консули.

— На двамата консули ли, Луций Корнелий? Само не ми казвай, че смяташ да напуснеш Рим! — ужаси се Катул.

— Пет легиона пехота и две хиляди конници чакат своя пълководец в Капуа — рече той. — След като толкова внезапно реших да се прибера в Рим, нищо чудно сред войската да са се разнесли слухове. Трябва да се върна, за да успокоя духовете.

— Теб наистина не те е грижа за елементарните правила в политиката, Луций Корнелий! В подобна сериозна ситуация поне един от консулите трябва да остане в Рим!

— И какво ще спечели, като остане? — надигна вежди Сула. — Така и така Рим отдавна е избягал от властта на своите магистрати. В момента целият град принадлежи на Сулпиций, Квинт Лутаций. А пък на мен много ми се иска той и занапред да мисли, че е така.

И колкото и да го убеждаваха, той не се отказа от странното си решение. Най-накрая събратята му вдигнаха ръце и си тръгнаха. Той самият веднага замина за Капуа.

Сула не бързаше. Както винаги се беше доверил на едно добродушно и кротко муле и без да води охрана със себе си, развяваше сламената си шапка по пътищата на Италия. Навсякъде, където минеше, хората обсъждаха събитията. Новината за новия закон на Сулпиций и разпускането на Сената се бе разнесла със същата бързина, с която преди месеци се бе разчуло за клането в Римска Азия. Понеже си беше избрал Латинския път, Сула беше сигурен, че навсякъде ще попадне на лоялни към централната власт хора; затова не се изненада, когато ушите му дочуха как Сулпиций бил италийски агент или дори по-зле — платен човек на цар Митридат. Най-много го зарадва обаче фактът, че из цял Лациум не се намери един римлянин, който да си представя бъдещето на родината без Сената. Колкото и да се споменаваше магическото име на Гай Марий, провинциалистите си оставаха по душа консервативни и не гледаха с добро око на назначаването му за главнокомандващ. Без да бъде разпознат от никого, Сула посещаваше кръчми и гостилници и подслушваше какво си говорят околните. Ликторите му го чакаха в Капуа, а никой не би помислил, че под селските му дрехи може да се крие римският консул.