Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Той не само се спасяваше от кървавата баня, но и знаеше точно къде трябва да отиде. На гости у човека, който беше задвижил всичко това. На гости у Гай Марий, който продължаваше да държи на върховното командване и на своя седми консулски мандат.

Пред вратата на своя съперник захвърли хламидата на освобожденеца и потропа на вратата, облечен само по туника.

— Искам да видя Гай Марий! — заповяда той на вратаря.

Сула беше чест гост на дома, затова робът дори за миг не помисли да го спре. Отдръпна се встрани да му направи път и бързо се завтече към господаря си.

Първа се появи обаче Юлия.

— О, Луций Корнелий, това е ужасно! — изхлипа тя и нареди на прислужника да донесе вино.

— Искам да говоря с Гай Марий — процеди през зъби разгневеният консул.

— Няма как, Луций Корнелий. В момента е заспал дълбоко.

— Тогава го събуди, Юлия! Ако не щеш, аз ще го сторя вместо теб!

Тя се обърна повторно към роба:

— Ако обичаш, предай на Строфант да събуди Гай Марий. Луций Корнелий е дошъл да говорят по важни дела.

— Той съвсем ли се е побъркал? — попита Сула и посегна към делвата с водата. Беше твърде жаден, за да пие само вино.

— Не разбирам за какво говориш! — отвърна му троснато Юлия.

— О, недей така, Юлия! Та ти си все пак жена на Великия човек! Ако ти не го познаваш достатъчно, то тогава кой? Гай Марий съвсем умишлено предизвика цяла поредица от събития, за които обществото може само да съжалява. И защо? За да му бъде връчено командването във войната срещу Митридат… Заради това той е готов да стъпче в краката и последните останки от римските мос майорум , готов е да превърна Форума в бойно поле и да причини смъртта на сина на консула Помпей Руф! Да не говорим за стотиците други избити по улиците на града!

Вместо отговор Юлия затвори очи.

— Не мога да го спра.

— Оглупял е съвсем — сподели мнението си Сула.

— Не, Луций Корнелий, той е съвсем с всичкия си!

— Тогава се оказва, че съм познавал друг човек, не него.

— Той просто държи да се изправи срещу Митридат!

— А това правилно ли е според теб?

Юлия отново не издържа на погледа му.

— Мисля, че ще е по-добре да си остане вкъщи и да остави на теб да воюваш.

Из къщата се разнесоха тежките стъпки на Великия човек и двамата се умълчаха.

— Какво се е случило? — попита сънливият Марий. — Какъв вятър те е довял, Луций Корнелий?

— Не беше вятър, а същинска битка.

— Да, това беше една голяма непредпазливост — съгласи се Марий, имайки предвид действията на Помпей Руф.

— Напротив, Сулпиций действаше непредпазливо. Ако не беше притиснал Сената до стената, никой нямаше да посегне към оръжието. А сега младият Квинт Помпей Руф е мъртъв.

Марий се усмихна, с което стана още по-грозен от обикновено.

— Виж, това наистина е лоша новина! Предполагам, че не неговите хора са излезли победители?

— Естествено, че не. Което означава, че в края на една дълга и изтощителна война и пред прага на друга, също толкова продължителна и изтощителна, Рим изведнъж изгуби още стотина от най-достойните си младежи.

— Защо да сме на прага на дълга и изтощителна война? Преувеличаваш, Луций Корнелий! Ще му видя сметката на Митридат за половин година! — закани се доволно Марий.

Сула за последен път се опита да го вразуми.

— Гай Марий, защо не искаш да проумееш очевидни истини? Рим няма пари! Рим е фалирал! Рим не може да издържа двайсет легиона войници! Войната срещу италийците ни хвърли в главозамайващи дългове! Хазната е празна! Дори великият Гай Марий не би могъл да се справи толкова бързо с огромната понтийска армия, ако му дадат да командва някакви си пет легиона…

— Да, но аз мога сам да дам пари за още няколко — подхвърли той.

Сула направи кисела гримаса.

— Като Помпей Страбон? Но Гай Марий, забравяш, че ако ти плащаш на легионите си, те ще престанат да бъдат римски. Цялата армия ще се окаже собственост.

— Глупости! Означава просто, че съм се показал щедър към родината и съм й услужил с личните си пари.

— Ти говориш глупости! Защото не ти се поставяш в услуга на Рим, а той — на теб — сряза го Сула. — Ако легионите са твои , кой ще посмее да си ги поиска обратно?

— По-добре си върви вкъщи и се успокой, Луций Корнелий. Личи си, че загубата на върховното командване ти е подействала зле.

— Още не съм изгубил върховното командване — напомни му той и погледна към Юлия. — Ти знаеш своя дълг, Юлия. Не забравяй, че принадлежиш на славната фамилия на Юлий Цезарите. Време е да поемеш своята отговорност. Не към Гай Марий, а към Рим!