Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Нали не вярваш, че човек като Сулпиций ще позволи да го изиграят толкова лесно? — изгледа го изпитателно Сула. — Веднага ще прокара нов закон по въпроса.

— Ох, започвам да си мечтая как се срещам сам по тъмно с този Сулпиций — просъска Катул Цезар. — Как не го беше срам да измисли всичко това точно по време, когато дори нямаме пари да воюваме. Нима си мисли, че войната срещу Митридат може и да не бъде спечелена?

— Публий Сулпиций е умен — рече Сула. — Подозирам, че много от хитростите му е подшушнал самият Гай Марий.

— Ще ни платят за това — зарече се Катул.

— Внимавай с думите си, Квинт Лутаций. Никой не ни гарантира, че няма да сме ние тия, дето ще платим — пресече го Сула. — И все пак те се страхуват от нас. Нека им докажем, че има защо.

Между предварителните заседания на плебейското събрание по отношение на даден законопроект и окончателното гласуване на плебисцита традицията изискваше да изминат поне седемнайсет дни. Публий Сулпиций Руф обаче и не помисляше за почивка, вместо това занимаваше гласоподавателите с все нови и нови законопроекти и така се готвеше да смаже всякаква опозиция, щом дойдеше време за гласуване.

В деня, преди на дневен ред да излезе ратифицирането на първите два Сулпициеви законопроекта, младият Квинт Помпей Руф и приятелите му — синове на сенатори, конници и други римски богаташи — решиха, че е крайно време да сложат прът в колелата на народния трибун и да прекратят законодателната му дейност. Предвид обстоятелствата това можеше да се осъществи единствено със сила. Без да уведомят родителите си, още по-малко куриатните магистрати, неколцината организатори на мероприятието, начело с консулския син събраха на бърза ръка около хиляда души на възраст между седемнайсет и трийсет години, готови да помогнат. Всеки притежаваше собствено оръжие, всеки наскоро се беше завърнал от продължителната война срещу италийците. Докато Сулпиций ръководеше поредното заседание на плебейското събрание и изпилваше последните подробности в първите си два законопроекта, хиляда тежковъоръжени младежи от богатите римски прослойки се озоваха на Форум Романум и се хвърлиха в атака.

Нападението завари Сула напълно неподготвен; двамата с колегата си Помпей Руф-баща стояха на площадката пред Курия Хостилия, наобиколени от множество сенатори, и мълчаливо следяха речите на трибуна Сулпиций, когато целият площад се превърна изведнъж в бойно поле. Сула веднага забеляза развилнелия се Квинт Помпей Младши, който размахваше меча и си пробиваше път. Баща му неволно извика от уплаха и трябваше Сула да го дръпне за ръката, преди да е извършил на свой ред някоя глупост.

— Стой мирно, Квинт Помпей. Нищо не можеш да направиш за сина си. Дори не можеш да се добереш до него.

За нещастие тълпата в този ден беше толкова многобройна, че се беше пръснала по целия площад, далеч извън Кладенеца. Младият Помпей Руф не разбираше от бойна тактика и беше пръснал хората си из цялото множество. Ако се беше сетил да ги събере в една колона и да се вбие като клин в тълпата, може би щеше да постигне целта си. Така обаче охраната на Сулпиций можа в скоро време да се съвземе и да се събере за отпор.

Младият Помпей Руф се сражаваше храбро и лека-полека успя да си разчисти достатъчно път, за да застане на ръба на Кладенеца на комициите. Без да спира да размахва смъртоносния си меч, той застана под самата ростра и се насочи към стоящия на трибуната Сулпиций. В желанието си обаче колкото се може по-скоро да му отсече главата младежът така и не забеляза едрия мъж — излязъл навярно от някоя гладиаторска школа, — който го доближи отстрани и с един замах изви дясната му ръка. Мечът падна от ръката на Помпей и той беше изблъскан сред неколцина телохранители, които го пребиха до смърт с тоягите си.

Сула си спомняше само как бащата на момчето ревеше като обезумял, как сенаторите ги подхванаха двамата под мишниците, за да ги издърпат далеч от Сената. Трябваше му време да се съвземе след видяното и да проумее, че хората на Сулпиций вече са се разправили с въоръжените си противници и всеки момент ще се нахвърлят върху беззащитните им родители. Той се измъкна от групата наплашени до смърт сенатори и като захвърли официалната си тога, бързо се озова насред бъркотията по Форума. Ръцете му докопаха хламидата на някакъв гръцки освобожденец и Сула най-безцеремонно го съблече. Закри издайническите си коси с качулката и преобразил се за секунда в ролята на някогашен роб, се запъти към близката улица, за да се измъкне от настъпилия хаос. Успя да се добере невредим до Базилика Порция, където търговците в трескава бързина се опитваха да приберат стоките от сергиите и да се спасяват, преди бунтът да се е пренесъл и по Кливус Аргентариус. Тълпата постепенно се стопяваше и след една-две пресечки животът започваше да прилича на нормален. Сула се заизкачва по хълма и излезе през Порта Фонтиналис.