Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Благодаря, Луций Лициний. Мисля, че заслужавам похвалата ти.

— А сега какво ще правим?

— Ще чакаме официално да бъда освободен от длъжност.

— Наистина ли смяташ да го сториш, Луций Корнелий?

— Да сторя кое?

— Да потеглиш срещу Рим.

Сула го изгледа учудено.

— Скъпи Луций Лициний! Как би могъл дори да си помислиш подобно нещо!

— Това — поклати глава Лукул — не е отговор.

— Може и да не е, но друг няма да получиш.

Ударът дойде само след два дни. Бившите претори Квинт Калидий и Публий Клавдий пристигнаха в Капуа, за да предадат официалното писмо, с което Публий Сулпиций Руф, новият господар на Рим, уведомяваше първия консул за събитията.

— Не може да ми връчите писмото току-така — възпротиви се Сула. — Държа церемонията да бъде извършена пред цялата армия.

Лукул отново получи нареждане да строи войската, а той отново се качи на дървената трибуна, този път обаче придружен от компания. Двете важни особи го последваха по стълбите и застанаха плътно зад него.

— Войници, нека ви представя Квинт Калидий и Публий Клавдий, дошли преди няколко минути от Рим. — Сула се държеше, все едно нищо сериозно не се случваше. — Доколкото разбирам, смятат да ми поднесат изключително важен документ. Свиках ви тук, за да бъдете свидетели на неговото връчване.

Калидий помоли Сула да се увери, че печатът на писмото е автентичен и непокътнат. След това разгъна свитъка и започна да чете на висок глас.

— От името на плебейското събрание в Рим до Луций Корнелий Сула. По нареждане на нашата институция от днес ти си освободен от върховното командване във войната срещу цар Митридат Понтийски. Ще разпуснеш армията си и ще се завърнеш…

По-далеч не можа да стигне. Някой от предните редици със завидна точност го уцели с камък в слепоочието и Калидий се свлече на земята. Почти веднага друг камък, също толкова добре насочен, удари Клавдий, който се олюля и едва се задържа прав; докато Сула стоеше безмълвен на някакви си три-четири крачки от двамата сенатори, от плаца продължиха да летят камъни. След като го удариха няколко пъти, Клавдий изгуби съзнание и се просна на дъските.

Чак тогава войниците се успокоиха и Сула се наведе над двамата мъже.

— Мъртви са — обяви той пред войската и шумно въздъхна. — Е, войници, с това наистина наляхме масло в огъня. Страхувам се, че отсега нататък в очите на плебейското събрание ние всички сме персоне нон грате . Току-що си позволихме да убием официалните представители на плебса. А това — продължи да обяснява, — ни изправя пред две възможности. Първата е да останем в Капуа и да изчакаме кога ще ни осъдят за държавна измяна. Втората е да се поразходим до Рим и да покажем на плебса как римският войник, предан на родината, се отнася към закони, които не само са недопустими от морална гледна точка, но и са противоконституционни. За вас не знам, но аз лично възнамерявам да отида до Рим и да върна телата на тези двама мъртъвци. Ще ги закарам на Форум Романум и лично ще ги предам на плебейското събрание. Пред зоркия пазител на народните права Публий Сулпиций Руф. Това стана заради него , не заради Рим!

Спря да си поеме дъх.

— Да изляза на Форума, аз мога и сам. Но ако сред вас има хора, желаещи да ме придружат в разходката до Рим, нека знаят, че ще бъда много щастлив да ги имам със себе си! Когато прекося свещената граница на Рим, ще ми бъде по-леко да знам, че на Марсово поле съм оставил достатъчно приятели да ми пазят гърба. Иначе би могла да ме споходи нерадостната съдба на младия Квинт Помпей Руф, син на другия консул.

Разбира се, че всички щяха да го придружат.

— Но военните трибуни със сигурност не искат да имат нищо общо с теб — предупреди Лукул Сула в главната квартира. — Понеже не им достига достатъчно смелост да ти го заявят в лицето, ме помолиха аз да ти го предам от тяхно име. Казват, че било недопустимо легионите да потеглят срещу Рим, че Рим никога не е разполагал с военна защита, защото в цяла Италия няма армия, която да не служи на Рим. Като се изключат триумфалните шествия, в Рим никога не е била разполагана каквато и да е войскова част. Ето защо според думите им ти се готвиш да воюваш със собствената си родина, а родината ти няма как да се защити. Те всички осъждат намеренията ти и ще се опитат да разубедят войската в желанието й да те последва.

— Много им здраве — вдигна рамене Сула, преди да излезе от палатката си. — Нека си стоят в Капуа и плачат за беззащитния Рим, аз пък ще ги затворя в ареста. Най-малкото заради тяхната сигурност. — Очите му се спряха върху лицето на Лукул. — Ами ти, Луций Лициний? Ти ще останеш ли с мен?