Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Като бито куче, свряло се на сигурно в ъгъла, цял декември градът прекара в мълчание и безсъние. В това време легионите, обсадили Рим, постоянно се местеха и разместваха. Самнитските доброволци се върнаха обратно в Езерния и Нола. Жителите на Нола дори се залостиха отново зад крепостните си стени. Гай Марий великодушно бе позволил на Апий Клавдий Пулхер да си вземе стария легион и да обсади отново бунтовническия град. Начело на въпросния легион отдавна беше застанал Серторий, който лично убеждаваше войниците си да се подчинят на някогашния си началник, нищо че го презираха от дъното на душата си. Когато легионът потегли обратно по Кампанския път обаче, Серторий го изпрати с болка и тъга. Много от ветераните, които се бяха записали доброволци в армията на стария Марий, вече се връщаха по домовете си, включително двете кохорти, отплавали заедно с Марий от далечна Керкина, когато великият пълководец бе научил за действията на Цина.

Серторий запази другия си легион и остана на Марсово поле като котка, която се прави, че спи, но дебне птичките около себе си. С Гай Марий гледаше по възможност изобщо да не разговаря, а и чичо му предпочиташе да се крие сред гвардията си от роби и освобожденци. „Какво ни готвиш ти, старчок ужасен? — питаше се тревожно Серторий. — Направи всичко възможно редовната войска да се отдалечи от града, остави при себе си само долната сган, която ще извърши всичко, което я накараш.“

Най-накрая, на първия ден от Новата година Гай Марий се върна в Рим в качеството си на законно избран консул. Беше яхнал снежнобял жребец, носеше тога с пурпурен ръб, а на главата си — венец от дъбови листа. До него вървеше огромен кон — от онези огромни галски зверове, които римляните наричаха „бастарнски“, а на коня — преданият кимвриец Бургунд, със златна броня и препасал меч около кръста си. Зад двамата маршируваха пет хиляди избягали роби или освобожденци, с кожени брони и въоръжени с мечове. Човек трудно би ги нарекъл войници, но пък и не можеха да минат за цивилни лица.

Седем пъти консул! Предсказанието най-сетне се беше изпълнило. Нищо вече не занимаваше Гай Марий, освен сладката мисъл, че е постигнал всичко, за което е мечтал. Край него се бяха струпали както винаги тълпи от ликуващи и дори плачещи от радост хора, дошли специално заради великия Марий. Какво значение дали е първи или втори консул, щом народът се бе стекъл да го поздравява отново като своя любим герой? Имаше ли значение, че яздеше кон, а не ходеше пеша? Както бе прието… Че идваше от другия бряг на Тибър, а не от дома си? Както бе прието… Че не беше прекарал цялата нощ в бдение в храма на Юпитер? Както бе прието… Ни най-малко! Той беше Гай Марий. Правилата, които важаха за останалите простосмъртни, не го засягаха. Той можеше да си позволи всичко.

Без да се спира нито за миг, вървеше бавно, но славно към развръзката. На Форум Романум го чакаше другият консул — Луций Корнелий Цина — начело на скромна процесия от сенатори и шепа влиятелни конници. Бургунд помогна на господаря си да слезе от белоснежния кон и веднага оправи гънките на тогата му. Когато Марий застана пред Цина, робът му застана плътно зад него.

— Хайде, Луций Цина, по-бързо да свършваме! — подвикна Марий на колегата си и тръгна към храма. — Вече на три пъти съм участвал в тези церемонии, ти самият също си ги преживявал. Няма какво да ги обръщаме на триумфално шествие!

— Един момент! — извика бившият претор Квинт Анхарий, като излезе пред останалите консуларни и преторни сенатори, следвали отблизо консула Цина. Направи няколко крачки и застана лице в лице с Марий. — Объркахте си реда, консули. Гай Марий, ти си втори консул, мястото ти е зад Луций Корнелий, не пред . Също така настоявам да спестиш на великия Юпитер запознанството с този варварски исполин до теб и да заповядаш на охраната си или да си свали оръжието, или да напусне веднага града.

За секунда Марий изгледа Анхарий, сякаш искаше да го удари или да заповяда на огромния германец да го премести встрани от пътя на шествието. Най-накрая обаче се въздържа и като вдигна рамене, застана зад Цина. Робът Бургунд обаче остана плътно до него, а никой нищо не каза за многобройната армия на Форума.

— За първото, Квинт Анхарий, признавам, че си прав — обясни постъпката си Марий, като едва се сдържаше да не закрещи. — Но нито второто, нито третото ти искане са основателни. През последните години животът ми често беше под заплаха, затова не мога да се лиша от охраната си. Аз съм стар и болен човек, нека робът ми стои при мен да ми помага. Колкото до гордите бардиеи, те ще ме изчакат на Форума и щом церемонията свърши, ще ме придружават винаги и навсякъде.