Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

През целия ден, а и до късно през нощта Рим стана жертва на страшни изстъпления. Много негови жители крещяха за пощада, други се молеха да дойде по-скоро и техният край. В някои квартали пламнаха пожари, които огряха нощното небе, огласени от писъците на изгорените живи.

Публий Аний, който от всички хора на земята най-силно ненавиждаше Антоний Оратор, поведе конна дружина към Тускулум, където Антониите притежаваха голямо имение. За бившия военен трибун бе истинско удоволствие да гони по двора застаряващия Антоний и накрая собственоръчно да го убие. И той се оказа подвластен на зараждащата се мода и като отряза главата на Антоний, я занесе обратно до Рим, за да я окачи на рострата.

Фимбрия също разпореждаше с конен отряд и заедно с другарите си започна да претърсва Палатина. Искаше му се най-напред да пипне цензора Публий Крас и сина му Луций. В една от пресечките близо до дома им Фимбрия зърна бягащата фигура на младежа. Веднага пришпори коня си и щом настигна беглеца, в движение го намушка с меча си. Бащата на злощастния Луций Крас стана неволен свидетел на кратката сцена, без дори да може да извика нещо на сина си. И понеже не искаше да сподели позорната му съдба, бръкна в гънките на тогата си, където от известно време криеше кама и се намушка. За щастие Фимбрия нямаше представа коя точно от съседните къщи принадлежи на Лициний и се отказа дори да я потърси. Така третият син Марк, който още не бе навършил годините за сенатор, се спаси.

Фимбрия остави на хората си да обезглавят телата на Публий и Луций Крас и заедно с шепа приятели отиде да потърси братята Цезари. Двамата по-малки завари в общия им дом. Нито цензорът Луций Юлий, нито Гай Страбон бяха пожалени. И докато главите им бяха запазени за рострата, Фимбрия натовари трупа на Страбон на коня си и го занесе до гробницата на Квинт Варий. Там го „уби“ повторно, все едно извършваше жертвоприношение пред човека, който бе сложил сам ръка на живота си и бе умрял в продължителни мъки, за да избегне присъдата на умелия адвокат. Но и това не беше достатъчно за зажаднелия за кръв Фимбрия. Той хукна да търси най-големия брат — Катул, за да завари пред вратата му специален пратеник от страна на Марий. Консулът държеше Катул Цезар да бъде пощаден, за да го изправят пред законен съд.

На другата сутрин, когато първите лъчи на слънцето огряха рострата, там стояха забучени на копия цяла дузина отрязани глави — на Октавий и Анхарий, на Антоний Оратор, на Публий и Луций Крас, Луций Цезар и брат му Страбон, на Гай Атилий Серан и Публий Корнелий Лентул, на Гай Неметорий и Гай Бебий и дори на престарелия Сцевола Авгур. Улиците бяха застлани с човешки трупове, като главите на по-маловажните жертви бяха струпани на обща купчина в ъгъла между храма на Венера Клоацина и голямата Базилика Емилия. Рим се задушаваше от тежката миризма на кръв.

Безразличен към страданията на съгражданите си, воден единствено от мисълта за отмъщение, Марий бързаше за Кладенеца на комициите, където избраният по негово настояване народен трибун Публий Попилий Ленат свикваше плебейското събрание на първото за годината заседание. Разбира се, никой не посмя да се яви, но това не попреча на заседанието да се състои. Бардиеите, които наскоро бяха получили гражданство, си избраха всеки, която триба си хареса, и взеха за пръв път в живота си активно участие в политическия живот на страната. Квинт Лутаций Катул Цезар и Луций Корнелий Мерула Фламен Диалис бяха дадени веднага под съд за държавна измяна.

— Няма да дочакам присъдата — рече Катул, неуспял да изплаче мъката си по двамата си братя и многото приятели, които бе изгубил през изминалия ден.

Разговаряха с Мамерк, спешно повикан в дома му.

— Вземи жената и дъщерята на Луций Корнелий със себе си и веднага напусни града, Мамерк! Умолявам те! Следващият, когото плебейското събрание ще призове на съд, ще бъде Луций Сула. Който бъде заловен, пък макар и в най-далечна връзка със Сула, ще бъде убит, а в случая с Далматика — още по-зле. Жена ти Корнелия Сула е най-застрашена от всички.

— Аз пък мислех да остана — рече Мамерк, който от няколко дни не беше спал. — Рим ще има нужда от хора, които не са взели участие в кланетата, Квинт Лутаций.

— Така е, Рим ще има, и то голяма нужда от вас. Но тези, които сега останат, просто няма да доживеят добрите времена. Аз самият смятам да сложа край на живота си веднага щом свърша с преките си задължения. Обещай ми, че ще вземеш Далматика, Корнелия Сула, всички деца на семейството и ще ги отведеш на безопасно място в Гърция. Без теб са напълно безпомощни. Ако знам, че ще го сториш, ще съм по-спокоен, когато умра.