Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Първата реакция на консула беше да се отдръпне от ужас; устата му затрепери от погнуса и той с две ръце отблъсна отрязаната глава далеч от себе си. В следващия миг обаче се сети за Марий, който чакаше на другия бряг на реката, за стотиците очи, които наблюдаваха него и близкия му помощник Цензорин. Той си пое тежко дъх и затвори очи. Това, което се беше случило, бе само една от злочестините, които походът му срещу Рим носеше на града.

— Забий я на рострата — заповяда на Цензорин. И като се обърна към смълчаната тълпа, заговори: — Това е единствената проява на насилие, с която ще се примиря! Бях се зарекъл, че Гней Октавий Рузон няма да види с очите си как заемам отново мястото си на римски консул. Именно той, заедно с Луций Сула, пръв посегна към откритото насилие! На мястото, където сега стърчи главата му, някога стърчеше главата на моя близък приятел Публий Сулпиций. Не виждам нищо лошо в това Гней Октавий да продължи тази тъжна традиция. Както ще стори и Луций Сула, когато на свой ред се завърне! Виж какво се случи с консула Октавий, народе, и добре помни! Погледни отрязаната глава на човека, който донесе със себе си толкова мъка, толкова глад и страдания на града; той беше злодеят, заповядал да се избият няколко хиляди мирни римски граждани на Марсово поле насред законно свикано народно събрание. Рим беше отмъстен! Повече кръв в този град няма да се лее! А и всички сте свидетели, че Гней Октавий бе убит далеч извън пределите на помериума.

Последните думи не бяха самата истина, но на първо време щяха да свършат работа.

За някакви си седем дни всички закони на Луций Корнелий Сула бяха свалени от таблиците. В скромния състав центуриатните комиции се събраха на няколко пъти последователно и приеха същата процедура, с която навремето Сула бе започнал своята законодателна програма. Лекс Цецилия Дидия беше повторно пренебрегнат и те със завидна бързина гласуваха премахването на всички закони, които им връчваха върховната законодателна власт. Щом някогашните му правомощия бяха възвърнати, плебейското събрание на свой ред беше свикано, за да излъчи новите народни трибуни. Мандатът на досегашните вече беше изтекъл. Веднага след провеждането на изборите новите трибуни се захванаха да вършат работата на консула — победител. Най-напред на всички граждани от италийски и галски произход (не и на римските освобожденци; за това Цина не намери достатъчно смелост) беше позволено да си изберат една от трийсет и петте римски триби без никакви законови ограничения; Гай Марий и сподвижниците му получиха обратно отнетото си гражданство, както и предишното си обществено положение; освен това Гай Марий бе официално утвърден за проконсул; двете излишни триби, създадени от Пизон Фруги, бяха премахнати; всички граждани, осъдени от Варианската комисия на изгнание, бяха привикани обратно в родината. Последен по ред, но не и по значение беше законът, с който на Гай Марий се връчваше отново върховното командване на Източната армия, сражаваща се срещу понтийския цар Митридат и неговите съюзници.

Изборите за плебейски едили се състояха веднага след това и дойде ред на трибутните комиции да излъчат нисшите куриатни магистрати — едили, квестори, военни трибуни. Макар че им оставаха още три-четири години до навършването на трийсет, Гай Флавий Фимбрия, Публий Аний и Гай Марций Цензорин, бяха избрани за квестори и автоматично влязоха в Сената. Никой от действащите цензори не посмя да се възпротиви.

С вид на същински светец Цина заповяда на центуриатните комиции да се съберат за избор на куриатни магистрати; заседанието щеше да се проведе на Авентинския хълм, от външната страна на помериума, тъй като Марсово поле още беше заето от легионите на Квинт Серторий. На уреченото място се появиха не повече от шестстотин души от всички класи, взети заедно. Повече бяха всъщност сенатори или представители на конническата върхушка. И понеже кандидатите бяха само двама, всички присъстващи послушно дадоха своя вот в тяхна полза — Луций Корнелий Цина и Гай Марий, ин абсенция . Формалностите бяха спазени, изборите можеха да се смятат за законни. Гай Марий ставаше за седми път римски консул, за четвърти път, без да присъства на изборите. Предсказанието беше изпълнено.

Все пак и Цина постигна своята малка победа; от двамата кандидати той пръв получи нужните гласове на центуриите и така от двете консулски места той щеше да заеме по-почетното. След консулските идваше ред на преторските избори. За шестте поста бяха представени само шест кандидатури, но формалностите отново бяха спазени. Никой не можеше да упрекне действащия консул, че е пренебрегнал законите. Рим се беше сдобил със своите нови магистрати, нищо че хората не проявяваха особено желание да управляват. Останалото време от годината Цина можеше да използва да оправи злините, постигнали Рим през последните няколко месеца. След продължителната война срещу съюзниците и след отнемането на азиатската провинция градът се нуждаеше от време, за да стъпи отново на крака.