Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Когато Метел Пий предаде на приятелите си предупреждението на Цина Октавий да не се показва, всички разбраха смисъла на посланието. Задаваха се нови бури и не се знаеше кой и как ще оцелее след тях. За пръв път от известно време насам при обсъжданията между сенаторите присъстваше и Сцевола Понтифекс Максимус. На другите не им беше убегнало, че той бавно и по възможност незабележимо се опитваше да изчезне от сцената на събитията. „Навярно — мислеше Метел Пий, — защото пръв от нас е видял крайната победа на Гай Марий и се е сетил за годежа на дъщеря си с малкия Марий.“

Катул Цезар въздъхна.

— Това, което предлагам, е младите да напуснат града, преди Луций Цина да е пристигнал. Рим ще има нужда и за в бъдеще от своите достойни синове, докато ужасните създания като Цина и Марий няма да останат вечно на този свят. Да не забравяме, че някой ден и Луций Сула ще се завърне у дома. — Той млъкна и се замисли. — Мисля, че по-старите сред нас трябва да останат в Рим и да си опитат късмета. Аз самият не възнамерявам да повтарям одисеята на Марий, дори и без епизода с блатата.

Прасчо погледна към Мамерк:

— Ти какво ще кажеш?

Той не му отговори веднага:

— Това, което мисля, е, че ти, Квинт Цецилий, на всяка цена трябва да заминеш. Засега обаче аз ще остана. Не съм чак толкова важна личност.

— Добре. Щом казваш, ще замина — не се поколеба Метел Пий.

— Аз също ще си отида — обади се на висок глас консулът Октавий.

Всички го изгледаха, сякаш не разбираха смисъла на думите му.

— Ще преместя цялата си канцелария в казармата на Яникулум и там ще чакам развоя на събитията. Ако враговете ми решат да посегнат на живота ми, кръвта ми поне няма да се лее по улиците на Рим.

Никой не посмя дори да спори с него. След клането от Деня на Октавий злочестият консул просто нямаше шансове да се спаси.

На другия ден консулът Луций Корнелий Цина, облечен в тога претекста и придружен от дванайсетте си ликтори, влезе в Рим пеша, минавайки по мостовете, свързващи острова Тибър с двата бряга на реката.

Близкият му помощник Гай Марций Цензорин обаче знаеше от източник, близък до управляващите в Рим, че консулът Гней Октавий Рузон е напуснал града и че се е скрил на Яникулум. В деня, в който Цина влизаше триумфално в града, той привика при себе си част от нумидийската конница и без да иска позволение, без дори да съобщи на някого за намеренията си — най-малко на началника си, — се насочи към крепостта. Това, че Цензорин поемаше върху себе си подобна отговорност, се дължеше до голяма степен на самия Цина. Сред приближените му се намираха много офицери, мечтаещи за кръв и отмъщение, които, като видяха как предводителят им влиза с голи ръце в обсадения град, решиха, че консулът Цина е влязъл в тайно съглашение с Катул Цезар, Сцевола и останалите и се готви някой ден да премине на тяхна страна; нещо по-страшно — че целият поход срещу Рим ще се окаже напразен, че Цина ще си върне властта, без да се пролее капчица кръв. Цензорин можеше да прости на много от враговете си, но не и на Октавий.

След като никой не се опита да го спре на входа. (Октавий лично бе пуснал целия гарнизон да си върви), Цензорин влезе през парадния вход начело на петстотин нумидийски наемници.

На казармения плац бе издигната дървена трибуна, на която стоеше консулът Гней Октавий Рузон. Той тъкмо си разменяше гневни реплики с началника на ликторите, който го умоляваше да напусне крепостта, преди да е станало късно. Щом чу тропота от стотиците копита по паважа на крепостта, Октавий се намести на стола си от слонова кост и се обърна с лице към отворената порта. Ликторите му пребледняха от страх и неволно се отдръпнаха назад.

Гай Марций Цензорин обаче не обърна внимание на охраната. Скочи на земята, извади меча си от ножницата и с няколко скока изкачи стълбите до трибуната. Без да направи нито жест, за да го спре, Октавий позволи на убиеца да го доближи и да го сграбчи с лявата ръка за косата. Марций дръпна с все сила и римският консул — отново, без да се съпротивлява — се свлече в краката му. Докато ужасените ликтори гледаха безпомощно отстрани, Цензорин вдигна с две ръце меча си и го стовари с всичка сила върху оголения врат на Октавий.

Отсечената глава падна на дъските, двама от конниците се качиха да я вземат и по заповед на предводителя си я забиха на едно от копията си. Мъртвото лице на Октавий излъчваше странно спокойствие. Цензорин пое копието и прати нумидийците обратно в лагера им на Ватиканското поле. Вътрешният му глас подсказваше, че има заповеди, които не бива да се престъпват, а Цина изрично бе забранил на войските си да го последват отвъд помериума. Затова свали собствените си доспехи, шлем и меч, остави ги на слугата си и яхна отново жребеца си облечен само в кожената риза на римските офицери. Като вдигна главата на консула вместо знаме пред себе си, гордият убиец се запъти към Форум Романум. Излезе на площада и първата му работа бе да отиде до нищо неподозиращия Цина и да му поднесе кървавия си дар.