Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Не, татко, не си ми казвал.

— Е, тя ми предсказа и нещо друго. Каза ми, че нямало да бъда най-великият човек в историята на Рим. И знаеш ли кой друг щял да бъде според нея най-великият римлянин за всички времена?

— Не, татко, но ми е интересно да науча.

Дори и лъч на надежда не огря душата на Марий Младши; вече се бе убедил, че величието не е за него. Синовете на великите добре съзнават собствените си слабости.

— Каза, че щял да бъде малкият Цезар.

— Едепол!

Марий нервно сви ръка в юмрук и зловещо се изкикоти.

— О, не се тревожи, синко! Няма да я бъде! Никога няма да позволя друг човек да засенчи моето величие! Знам как да закова звездата на Цезар за дъното на най-дълбокото море.

Синът му стана от стола си.

— Уморен си, татко, много ти се насъбра. По-добре иди да поспиш.

Управител на Сицилия по това време беше клиентът на Гай Марий Гай Норбан. Когато бегълците спряха в Ерицина, той тъкмо беше зает с важни дела в Месана, където Марк Лампоний бе опитал да прехвърли последните си войници лукани и брути, за да вдигне робите от острова на поредното въстание. Марий веднага бе пратил куриер, който за тринайсет дни прекоси острова и се върна със следния отговор от страна на управителя:

„Макар да съзнавам добре клиентните си отношения към теб, Гай Марий, не забравяй, че съм управител-пропретор на римска провинция, а честта ме задължава да поставям интересите на Рим над тези на прекия ми патрон. Преди да получа твоето писмо, аз вече бяха уведомен от римския Сенат, че при никакви обстоятелства не мога да предложа помощ на теб или на когото и да било от другите бегълци на кораба ти. Напротив, имам инструкции, в случай че ми се удаде възможност, да те заловя, и да те убия. Това, разбира се, аз не мога да направя; единственото, което бих си позволил, е да наредя на кораба ти незабавно да напусне сицилийския бряг.

Като частно лице ти пожелавам добър път и искрено се надявам все някъде да намериш подслон и безопасност, макар че това едва ли ще стане на римска територия. Нека ти съобщя, че Публий Сулпиций е бил заловен в Лаврентум. До ден-днешен главата му украсява римската ростра. Грозно деяние! Споменавам ти го, за да разбереш по-добре положението, в което се намирам. Главата на Сулпиций е била забучена на площада не от друг, а от консула Луций Корнелий Сула. Искам да кажа, че той собственоръчно я е занесъл на Форума.“

— Горкият Сулпиций! — рече Марий. После вдигна рамене. — Щом така ни казват, да вървим! Може би в Африка ще ни посрещнат другояче.

Но и там не им позволиха да слязат на брега. Управителят Публий Секстилий също бе получил заповеди от столицата и единственото, което стори за бегълците, бе да ги прогони далеч от провинцията си, преди да е наредил на войската да ги залови и изколи.

След краткото си гостуване в Сицилия и Римска Африка нямаха къде другаде да отидат, освен в Рузикада, пристанището на нумидийската столица Цирта. Нумидия се управляваше от цар Хиемпсал. Беше син на Гауда, но струваше много повече от баща си. Писмото на Марий достигна Хиемпсал в двореца му в Цирта, недалеч от морския бряг. Царят бе изправен изведнъж пред дълбока дилема, отнасяща се най-вече до трона му и до това, дали ще успее да го задържи. От една страна, именно Гай Марий го бе направил цар, като постави преди време на нумидийския престол баща му; от друга — ако сега му помогнеше, току-виж други дошли да го свалят него. Защото неслучайно Луций Корнелий Сула бе намекнал, че Нумидия трябва да е послушна съюзница на Рим.

След като прекара няколко безсънни нощи, Хиемпсал измисли най-мъдрото решение, на което беше способен. Вдигна целия си двор и се понесе в бесен галоп към Икосиум — далеч на запад от границата с римската провинция. Нека Гай Марий и съмишлениците му го настигнат в новата столица. Царят не само че позволи на бегълците да се скрият на негова земя, но дори им предостави няколко вили да се настанят удобно. Често ги канеше в собствения си дом, където ги забавляваше. Резиденцията можеше спокойно да се нарече летен дворец, макар да не можеше да се сравнява с царския палат в Цирта. Заради тясното си ново жилище царят се бе лишил от повечето си жени и наложнички, оставяйки ги в Цирта, и се задоволяваше само с царицата Софонисба и две други съпруги — Саламбо и Ано. Хиемпсал беше образован човек и се съобразяваше само с добрите страни на елинистическата култура. Вместо да държи на ориенталския церемониал, той позволяваше на гостите свободно да общуват с членовете на семейството му — синове, дъщери, дори жени. Което за нещастие доведе до известни усложнения.