Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Наистина ли си толкова тъп, Секст Луцилий, или само се опитваш? — попита Сцевола. — Важното беше да изгоним Гай Марий от Рим. Как си представяш от всички римляни на тази земя Луций Корнелий да отнеме живота тъкмо на него ! Щом дори ние, римските аристократи, можем само да оплакваме решението му да завземе със сила Рим, представяш ли си какво мислят съгражданите ни по въпроса? Представяш ли си реакцията на народа, щом се разбере, че Гай Марий е бил убит? Какво значение дали е станал жертва на престъпление, или е бил осъден от народното събрание? Всъщност никой и не е искал да го осъжда на смърт. Луций Корнелий беше принуден да предаде делото с бегълците пред центуриатните комиции. Не знам дали си осведомен, но центуриатните комиции разглеждат единствено обвиненията в пердулион — онази най-тежка форма на държавна измяна, която се наказва задължително със съд. Затова и Гай Марий получи подобна присъда. Луций Корнелий обаче не иска да си цапа ръцете, за него е достатъчно, че той стои далеч от Рим. Гай Марий представлява институция, а само малоумник може да посегне с лека ръка на една институция. По-добре си върви, Секст Луцилий, и не занимавай консула с подобни глупости!

Секст Луцилий си отиде — какво друго да прави? Дори не се опита да се срещне със Сула. Колкото и да беше тъп, добре разбра чутото от устата на понтифекса. Никой в положението на консула не би искал да си цапа ръцете с убийството на Гай Марий. Но фактите си бяха факти: Гай Марий беше осъден за държавна измяна от центуриатните комиции, но вместо да бъде преследван от властите, се разхождаше свободно по света. Бяха го оставили безнаказано да се измъкне! Стига да не стъпи никога повече в Рим или в някой от по-големите италийски градове, той беше свободен човек и можеше да върши, каквото сметне за добре. Нали никой не убива институциите?

„Е, Гай Марий — давеше се от злоба Секст Луцилий, — направил си си сметката без кръчмаря. Ще бъда щастлив, ако вляза в историята като човека, който е сложил край на обществено опасната ти кариера.“

Веднага след разговора си със Сцевола Секст Луцилий се свърза с някаква дружина от петдесет конници, освободени наскоро от служба. Също както и всички останали жители на страната наемниците се нуждаеха от повече пари в кесията си. Поръча им да потърсят Гай Марий. Ако случайно го открият, да го убият на място. Както се прави с осъдените за държавна измяна.

Междувременно в плебейското събрание се проведоха изборите за народни трибуни. Секст Луцилий не се отказа от предишните си намерения и дори намери място в колегията. Както обикновено гласоподавателите държаха сред трибуните да има поне един-двама консервативно настроени. Така ставаше по-забавно на Форума.

След успеха на изборите и въпреки ограничените си правомощия Секст Луцилий стана още по-дързък. Той веднага извика при себе си главатаря на дружината и му заговори направо:

— В цял Рим ще намериш малко хора без финансови затруднения. Един от тях съм аз. Затова ти обещавам още хиляда денарии, ако ми донесеш главата на Гай Марий. Само главата!

За сумата от хиляда денарии човекът насреща му би обезглавил на драго сърце цялото си семейство.

— Ще направя всичко, на което съм способен, Секст Луцилий — обеща той на благодетеля си. — Знам със сигурност, че старецът не е на север от Тибър, затова ми остава само да потърся на юг.

Шестнайсет дни след напускането на Остия корабът на Публий Мурций отказа да се бори повече с природната стихия и хвърли котва в пристанището на Цирцеи, на някакви си седемдесет километра от началната точка на пътуването. Моряците бяха изтощени, а и коритото започваше да пропуска вода повече от допустимото.

— Съжалявам, Гай Марий, но друг избор нямаме — вдигна рамене Публий Мурций. — Нямаме сили да се борим повече с югозападния вятър.

Гай Марий кимна с разбиране.

— Щом трябва, значи трябва. Но аз ще остана на борда.

Подобен отговор нямаше как да не се стори странен на Публий Мурций и той замислено се почеса по главата. Трябваше му да стъпи на твърда земя, за да разбере какво точно се е случило. Целият град обсъждаше събитията в Рим и най-вече смъртната присъда, произнесена над Гай Марий. Сулпиций никога нямаше да стане известна личност в провинцията, но Гай Марий беше смятан за герой дори и далеч от Рим. Щом научи новината, капитанът веднага се прибра на кораба си.

Колкото и да му беше неприятно, Мурций бе твърдо решен да се раздели с клиента си.