Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Бих казала, че за цялата тази бъркотия е виновен не Луций Декумий, а ти! — тросна се Аврелия.

— Глупости! Аз ли започнах? Гледах си мирно и тихо работата в Капуа и чаках кога ще замина за Гърция. В това време глупаци като Луций Декумий решават, че са длъжни да си наврат носовете, където не трябва, и изваждат на бял свят една развалина, чието единствено достойнство е, че е била всенароден герой! Ти какво мислиш? Точно твоето приятелче Декумий е събрало бандата на Сулпиций, за да блъска народа по Форума и в крайна сметка да направи дъщеря ми вдовица. И когато войниците ми стъпиха в Есквилина, за да донесат мир и спокойствие, кой ако не той, поведе тази въоръжена сган да се бие! Аз не съм виновен с нищо за безредиците! Просто трябваше да им сложа край!

Видимо ядосан, Луций Декумий се изправи, сякаш искаше да се нахвърли върху врага си.

— Аз вярвам в народа! — изрече, сякаш се кълнеше пред невидимите богове. Личеше си, че говори напълно искрено, може би просто защото ненавиждаше да го третират като по-долен.

— Ето, виждаш ли го? Напълнили са му главата с глупости, както и на всичките му останали събратя от долните класи! — съскаше Сула. — „Аз вярвам в народа“! Не се и съмнявам… Но не е ли крайно време да повярваш в тези, които струват повече от народа!

— Луций Корнелий, моля те! — намеси се разтреперана Аврелия. — Ако наистина се смяташ за нещо повече от Луций Декумий, можеш да се държиш по-достойно.

— Да! — възкликна като опиянен Луций Декумий, събрал достатъчно смелост заради факта, че и любимата Аврелия застава на негова страна. Той винаги бе държал да се показва храбър пред нея. Сула не беше Марий. Той беше като направен от камък, по чиято повърхност хора като Луций Декумий можеха само да си строшат ноктите. Но си струваше поне да опитат. Заради Аврелия. — Малко време ти остава, консуле Сула, дето си много важен! Гледай някой да не ти забие нож в гърба, когато най-малко очакваш!

Очите на Сула засвяткаха заплашително, устните му се разтегнаха и се показаха зловещите кучешки зъби; той полека се надигна от кушетката и се приближи до Луций Декумий, сякаш искаше да го убие на място.

Декумий отстъпи назад — не толкова от страх, колкото от нежелание да се докосне до човек, който видимо е излязъл извън границите на нормалното и може да донесе само нещастие.

— Мога да те смачкам както слон куче — изрече консулът. — Това, което ме възпира, е благородната дама, у която сме на гости. Тя твърде много те цени и уважава, за да посегна на живота ти. Ти може на много хора да си забил нож в гърба, Луций Декумий, но не се надявай, че ще ти позволя да го сториш с мен! Дори в съня си не посягай. Стой далеч от моята арена, така както аз стоя далеч от твоята. А сега се махай!

— Върви си, Луций Декумий — намеси се Аврелия. — Моля те!

— Не мога да те оставя сама с него. Не виждаш ли какви го прихващат!?

— Ще се оправя, не се безпокой.

И Луций Декумий си тръгна.

— Нямаше причина да се държиш толкова грубо с него — рече Аврелия, недоволна от поведението на Сула. — Той не знае как да се държи с човек в твоето положение, а пък, от друга страна, трябва да е лоялен към приятелите си. Твърде е предан на сина ми, за да не бъде предан и на Гай Марий.

Гостът седна отново на кушетката, но видимо се колебаеше дали не е по-добре и той да си тръгне.

— Не ми се сърди, Аврелия. Или аз ще ти се разсърдя. Съгласен съм, че това не е човек, с когото си струва да споря. Но все пак и той помогна на Гай Марий да ме постави в положението, в което съм сега. Никога не съм искал да бъда покорителят на Рим, тиранинът, който лишава народа от права!

Тя си пое нервно дъх.

— Да, разбирам какво чувстваш. Може да се каже, че имаш донякъде право. Знам, знам. Знам, че се опитваше да следваш буквата на закона, знам, че искаше всичко да се свърши без кръв и без насилие. Но това не е причина да се нахвърляш върху Гай Марий. Ако някой е виновен за нещо, това е само Публий Сулпиций.

— Тъкмо в това иска да ни убеди и самият той — възрази й Сула, но все пак видимо се чувстваше по-облекчен. — Ти си дъщеря на консул, Аврелия, мъжът ти е бил претор. Надявам се, имаш поне донякъде поглед върху нещата. Очевидно е, че Сулпиций не би започнал тази налудничава кампания, ако не беше подкрепен от човек с влияние, по-голямо от това, с което сам разполагаше. Този човек не може да бъде друг, освен Гай Марий.

— Защо казваш „разполагаше“? Той още не е изгубил влиянието си.

— Сулпиций е мъртъв. Заловили са го преди два дни.