Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Камъкът излетя във въздуха и шумно се удари о мръсната, олющена стена на храма. След което се свлече сред шумата и Майката Земя го прие обратно в пазвата си. Като че ли никой не разбра смисъла на този жест, нищо че Цина едва сдържаше вълнението си. Изглежда, Секст Перквициен е бил запознат с тайна, за която никой римски сенатор дори не подозира. Когато някой от тях го обвинеше, че е пренебрегнал дадената дума, просто щеше да му обясни къде е грешката. Целият Сенат го бе видял как хвърля камъка, неколкостотин свидетели не можеха да забравят току-така една любопитна подробност. Уви, лошото на тази хитрина бе, че не може да се използва два пъти. Ако обаче Прасчо Метел Нумидик я бе знаел, това щеше да му спести много време и пари!

Сула присъства на новогодишната церемония на Капитолия, за да уважи двамата си наследници, но така и не се задържа за пиршеството. Извини се с това, че още на другия ден заминава за Капуа и трябва да си пази силите. Присъстваше обаче на първото годишно заседание на Сената, където двамата консули държаха своите първи речи. Цина говори кратко, но каза достатъчно, за да разгневи предшественика си.

— Аз ще се покажа достоен за службата си, с нищо няма да накърня авторитета на римския консул — говореше той пред назначените отци. — Ако нещо не ми се нрави, то е, че армията ни на Изток ще бъде водена от миналогодишния консул, когато по право тя принадлежеше на Гай Марий. Дори ако оставим настрана противозаконния процес срещу Гай Марий и смъртната присъда, произнесена над него, аз съм дълбоко убеден, че миналогодишният сенатор би трябвало да остане в Рим, за да отговаря пред съда.

Пред съда ли? Но в какво го обвиняваха? Никой не можеше да каже със сигурност, макар че не бе трудно да се досетят сенаторите, че Сула е извършил държавна измяна и че за да се докаже тя, е достатъчно да се припомни походът му срещу Рим. Сула въздъхна и се примири с неизбежното. Самият той нямаше никакви скрупули и знаеше, че ако него го бяха принудили насила да положи клетва, със сигурност би се отметнал от нея веднага щом сметне за необходимо. Но не беше предполагал, че и Цина може да се окаже неверник като него. Противникът му обаче беше твърд и безкомпромисен. Толкова по-зле…

Когато напусна Капитолия, се запъти право към Субура, където го чакаха вечната Аврелия и нейната инсула. По пътя се чудеше как най-лесно би могъл да се разправи с Цина. Рим се оказа достатъчно голям град и когато Сула потропа на вратата на приятелката си, вече бе измислил решение за проблема. Икономът Евтих посрещна на прага един доволен и оптимистично настроен човек.

Усмивката му обаче се изпари веднага щом насреща му застана навъсената Аврелия. Изглежда, тя не се радваше особено на посетителя си.

— Не и ти! — погледна я, сякаш не вярваше на очите си Сула, и се отпусна на близката кушетка.

— Да, и аз — седна тя на стола срещу него. — Не трябваше да идваш, Луций Корнелий.

— О, не се безпокой — отвърна й безгрижно, — когато тръгвах, Гай Юлий тъкмо се настаняваше удобно за започващото пиршество.

— Предполагам, че дори ей сега да се появи на вратата, това теб дори не би те притеснило — сряза го тя. — Добре, че има кой да ме пази при подобни ситуации. В крайна сметка аз съм жена и не мога да си позволявам всичко. — Повиши глас и се обърна към коридора: — Луций Декумий, би ли дошъл при нас?

Дребният човечец се показа от кабинета на домакинята и изгледа Сула с безразличие.

— О, точно ти ли! — възкликна с несдържана погнуса Сула. — Ако не бяха тия като теб, Луций Декумий, никога нямаше да тръгна с войска срещу Рим! Как можа ти, трезвомислещият мошеник да застанеш на страната на един инвалид? Та Гай Марий вече не би могъл да превземе дори Вейи, какво ли остава за Мала Азия?

— Гай Марий е един напълно здрав мъж в разцвета на силите си — възрази му Декумий, на когото се искаше хем да жегне довчерашния консул, хем да не си слага главата в торбата. Сула далеч не беше единственият приятел на Аврелия, когото ненавиждаше, но със сигурност бе единственият, от когото се страхуваше. Той знаеше твърде много подробности от живота на Сула, за които Аврелия дори не подозираше; уви, колкото повече научаваше, толкова по-малко му се искаше да ги сподели пред когото и да било. „Друго си е да си осведомен — повтаряше си често, — и ако в едно нещо мога да се закълна, то е, че Луций Корнелий е поне толкова голям разбойник, колкото и аз. Лошото е, че му се предоставя възможност да засегне всички със злините си, докато аз действам само на домашно ниво. Жалко, че няма кой да му попречи.“