Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Преди Сула дори да понечи да отговори, думата му беше отнета от Сцевола Понтифекс Максимус, който се обърна към Цина:

— Луций Цина, не предизвиквай съдбата! — извика и едва не се просна в краката на колегата си. Веднага си беше спомнил, че когато предния път бе видял Сула в подобно настроение, веднага последва походът срещу Рим. — Умолявам те, дай дума на консула!

Последва го гласът на Антоний Оратор:

— Ако наистина смяташ от самото начало да се държиш така предизвикателно, Луций Цина, то не се учудвай, като ти се случи нещо лошо! Нашият консул Луций Катон също се правеше на много важен, но го издебнаха, когато най-малко очакваше.

Целият Сенат се бе разшумял, млади и стари сенатори обсъждаха в един глас случилото се. Някои бяха просто раздразнени, други искрено се плашеха от бъдещето. Защо тези проклети консули не се откажат веднъж завинаги от личните си амбиции и жажда за власт? Не можеха ли да разберат, че това, от което се нуждае най-много Рим в момента, е мир и спокойствие?

— Тишина! — обърна се към сенаторите Сула. Без да повтаря, без дори да повишава тон, той обиколи залата с поглед и всички застинаха по местата си.

— Консуле, мога ли да говоря? — попита Катул Цезар, който се сети, че преди много години в Тридент, малко преди да отстъпят пред ордите на кимврите, Сула го бе изгледал по същия зловещ начин.

— Имаш думата, Квинт Лутаций.

— Най-напред бих искал да кажа нещо за Луций Цина — започна с леден глас Катул. — Мисля, че той заслужава да бъде държан под око. Според мен можем само да съжаляваме, че той бе избран на пост, който не заслужава. Луций Цина може да се хвали, че е добър военен, но политическите му разбирания и представата му как точно трябва да бъде управляван Рим са жалки. Когато беше градски претор, той не предприе нито една от мерките, които беше длъжен да предприеме. Когато двамата консули бяха далеч от града и воюваха, той, Луций Цина, превърнат по силата на обстоятелствата в управител на цял Рим, не направи и най-малък опит да облекчи икономическото положение на населението. Ако навремето той се бе постарал да стори нещо за своите съграждани, сега общото положение в държавата щеше да е къде-къде по-розово. Ала вместо да си вземе бележка от собствените си пропуски, Луций Цина, възгордял се до небето, че са го избрали за консул, се смята в правото си да критикува човек, не само по-умен и способен от него, но и много по-добре запознат с вътрешното положение в страната. Луций Цина се смята за толкова по-високостоящ от всички нас, че не благоволява да даде едно обещание, напълно в духа на нашата сенаторска общност.

— Нека те уведомя, Квинт Лутаций Сервилий, че нищо в думите ти не ме кара да променя решението си — отвърна му грубо Цина, наблягайки на това, че Катул сервилничи на други хора.

— Не съм изненадан да го чуя — рече с присъщото си високомерие Катул. — Нещо повече, убеден съм, че никой от нас, дори да ти заговорим в един глас всички, не е способен да те убеди в каквото и да било. Твърдата ти глава омеква само при звъна на жълтиците, Луций Цина. Както преди години, когато Гай Марий трябваше да измие позора на сина си, убиеца!

При тези думи Цина изведнъж се изчерви; това беше една от слабостите, които не можеше да понася у себе си. Винаги се издаваше, когато не трябва.

— Има обаче един начин, по който ние, назначените отци, ще принудим Луций Цина да запази законите, с които нашият консул има доблестта да ни дари — продължи Катул Цезар. — Предлагам двамата новоизбрани консули Гней Октавий и Луций Цина да произнесат тържествена клетва. Нека в клетвата се казва, че и двамата се задължават да запазят сегашната държавна уредба, записана в законите на Луций Сула.

— Съгласен съм — подкрепи го Сцевола.

— И аз — рече Флак Принцепс Сенатус.

— И аз — рече Антоний Оратор.

— И аз — рече Луций Цезар Цензор.

— И аз — рече Крас Цензор.

— И аз — рече Квинт Анхарий.

— И аз — рече Публий Сервилий Вация.

— И аз — заключи Луций Корнелий Сула и се обърна към Сцевола: — Понтифекс Максимус, дали ще бъдеш така добър да приемеш клетвата от страна на двамата консули?

— Да.

— Тогава и аз ще я положа — обяви на висок глас Цина, — но само след като видя, че мнозинството от Сената подкрепя предложението.

— Нека Сенатът се раздели — съгласи се веднага Сула. — Тези, които са в подкрепа на клетвата, да застанат от дясната ми страна. Тези, които са против — от лявата.

Само няколко сенатори дръзнаха да застанат вляво от Сула, но от тях най-бърз бе Квинт Серторий, който сякаш се опитваше с мощната си физика да сплаши самозабравилия се консул.