Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Навярно друг човек на негово място би омекнал, би се замислил няма ли и друг път към целта. Но не и Сула. Докато стигне до дома си — а той се намираше в другия край на града, — бе скрил всякакви чувства под маската си на римски управник и любезен съпруг. Вечерята премина приятно в компанията на Далматика, която бе заведена в леглото, за да се любят. След това Сула заспа и прекара десет часа в сън. Дори да му се бе присънило нещо, на сутринта не си го спомняше. Цял час преди зазоряване той се надигна от леглото и без да събужда жена си, отиде до кухнята, отряза си от топлия хляб и парче сирене и се затвори в кабинета си. Започна да се храни, като през цялото време не сваляше замисления си поглед от металната кутия пред себе си. Тя беше голяма колкото дървените имитации на храмове, където се пазеха семейните восъчни маски, беше положена в отсрещния край на писалището и съдържаше главата на Публий Сулпиций Руф.

Останалите осъдени бяха успели да избягат; всъщност само Сула и неколцина близки до него хора знаеха, че те никога не са и били преследвани усърдно. Сулпиций обаче трябваше да изчезне завинаги. Затова и не можеха да си позволят да го изпуснат.

Лодката, с която пресече Тибър, бе само заблуда. Малко по-надолу по течението Сулпиций отново прехвърли реката, но вместо да се спре в Остия, я подмина и се озова на малкото пристанище Лаврентум, на няколко километра от устието на реката. Там се бе опитал да наеме кораб, но с помощта на един от собствените му прислужници бе заловен. Хората на Сула го убиха на място, но знаеха, че без доказателство няма да получат никакво възнаграждение за труда си. Затова отрязаха главата, сложиха я в здрава кутия и я занесоха в дома на консула в Рим. Там си получиха и парите. Сула остана да се наслаждава на главата, напуснала раменете на притежателя си само преди два дни.

Преди да напусне Рим на втория ден от януари, Сула изпрати специално да повикат Цина на Форума. На рострата стоеше забито копие, а на копието стърчеше главата на Сулпиций. Стисна доста нелюбезно Цина за ръката и му посочи главата:

— Погледни я добре. И не забравяй как изглежда. Запомни добре изражението. Казват, че когато отсичат главата на човек, очите му не изгубват веднага способността да виждат. Ако досега не си вярвал на тези приказки, имаш случай да се убедиш в правотата им. Това е човек, който е гледал смъртта си отстрани. Запомни добре, Луций Цина. Аз нямам намерение да си оставя костите на Изток. Рано или късно ще се върна в Рим. Ако наистина прекъснеш лечението, което съм предписал на Рим, и ти ще гледаш как тялото ти бърше праха.

Вместо отговор Цина го изгледа с погнуса и презрение. Щом изрече и последната си дума, Сула яхна мулето си, и без да се обръща назад, напусна Форума. Може би не въплъщаваше идеала за велик пълководец, но цял живот Цина щеше да знае, че така изглежда Немезида.

Отново се обърна към главата и се взря внимателно в нея. Очите й стояха широко отворени, също както устата, която сякаш искаше да каже нещо. Зората едва пропукваше и по Форума нямаше хора. Ако сега бяха свалили главата, никой нямаше да я види.

— Не — каза на висок глас Цина. — Нека остане. Искам цял Рим да види на какво е способен човекът, превзел Рим със сила.

В Капуа Сула се затвори сам с Лукул, за да обсъдят някои въпроси. Време беше войниците да бъдат прехвърлени в Брундизиум. Първоначално Сула възнамеряваше да отплава от Тарент, но го уведомиха, че пристанището не разполага с достатъчно кораби за цялата му армия. Затова до Брундизиум трябваше де се ходи по суша.

— Ти ще отидеш пръв — заръча на Лукул. — Поверявам ти конницата и два от легионите. — Аз ще доведа другите три. Когато прекосите морето, не ме чакай. Ще акостирате в Елатрия или Бухециум и веднага тръгвате към Додона. Ще плячкосате всички храмове в Епир и Акарнания — това няма да ви направи особено богати, но пък ще има с какво да залъжеш войниците. Жалко, че скордизите успяха да превземат Додона толкова скоро. Да не забравяме все пак, че гръцките и епирските жреци са изпечени мошеници. Сигурно са успели да скрият доста неща от алчните лапи на скордизите. Каквото е останало от варварите, Луций Лициний, вие ще го вземете за себе си.

— От мен няма как да скрият нещо — усмихна се той.

— Чудесно! Отивате по суша до Делфи и там знаеш каква ти е първата работа. Докато не те настигна, цялата област ти принадлежи.

— Ами ти какво ще правиш в това време, Луций Корнелий?

— Ще чакам в Брундизиум да се върнат вашите кораби. Но преди това трябва да изчакам в Капуа дали няма да стане нещо лошо в Рим. Нямам доверие нито на Цина, нито на Серторий.