Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

В този миг един от робите се приближи до Цезар и го покани да отиде при братовчед си в далечния край на залата. Младежът се надигна от долното стъпало, където се бе настанил, и тръгна към кушетката на Марий и Карбон. Целуна братовчед си по бузата и седна на ръба на трибуната, в краката на консулите.

— Нищо ли няма да хапнеш? — попита Марий.

— Малко от нещата са ми позволени.

— О, вярно, забравих — промърмори Марий, който току-що бе налапал парче риба. Преглътна и посочи големия поднос на масата пред кушетката. — Но никой не те спира да опиташ от това.

Цезар с безразличие погледна наполовина изядената риба: явно беше тибърски костур.

— Благодаря — рече той, — но никога не съм разбирал защо трябва да ядем лайна.

Младият Марий се изхили на забележката му, но това не му попречи да продължи с костура. Цезар беше прав, тъй като тибърският костур се въдеше само в отсечката между Дървения и Емилиевия мост край Рим и се хранеше предимно от римската канализация. За радост на фламина обаче Карбон се оказа по-гнуслив и вместо към рибата, ръката му се насочи към печеното пиленце.

Разбира се, на масата на консулите Цезар трудно можеше да се скрие, но затова пък и сам можеше да ги наблюдава. Докато разговаряше с братовчед си Марий, очите му постоянно се местеха от човек на човек. Рим можеше и да е доволен от избора на двайсет и шест годишния Марий, установяваше Цезар, но мнозина присъстващи на тържествения обяд бяха разочаровани. Най-вече приближените на Карбон: Луций Юний Брут Дамазип, Гай Албий Каринат, Марк Фаний, Гай Марций Цензорин, Публий Буриен, Публий Албинован Луканеца и други като тях… Разбира се, имаше и радостни лица — Марк Марий Гратидиан и върховният понтифекс Сцевола, но те и двамата бяха роднини на Марий, затова имаха личен интерес от негово издигане.

Зад кушетката на Карбон се появи младият Марк Брут, който беше поздравен, забеляза Цезар, с неочаквана топлота от иначе въздържания Карбон. При вида на новодошлия Марий се обърна на другата страна и си потърси по-приятна компания. Преди да се излегне до консулите, Брут само кимна на Цезар. Това му беше най-хубавото на жречеството: никой не му обръщаше внимание заради политическата му незначителност. Карбон и Брут нямаха причина да крият разговора си от младия фламин.

— Мисля, че можем да се поздравим с нашия избор — взе си от рибата Брут.

— Ъ — отвърна му Карбон и посегна към хляба.

— Трябва да се радваш.

— На какво да се радвам? На него ли? Брут, главата му е куха като изсмукано яйце! Цял месец общувам с него имах време да се убедя. Може той да държи фасциите през януари, но аз ще трябва да върша всичко сам.

— Надявам се, не си очаквал нещо друго?

Карбон вдигна рамене и остави и хляба; откакто Цезар бе споменал за рибата, беше загубил апетит.

— Не знам… Може би се надявах с годините да поумнее. В крайна сметка, той е син на Гай Марий, по майчина линия е наследник на Юлиите. Мислех си, че това е достатъчна гаранция.

— Но не е, доколко усещам.

— Не струва даже колкото старата носна кърпа на баба ти. Единственото, което мога да кажа за него, е, че е добро украшение — с него изглеждаме по-красиви в очите на народа и повече доброволци се записват в легионите.

— Може да се окаже добър водач — предположи Брут, докато бършеше ръце в кърпата, която робът му поднесе.

— Може. Но ако ме питаш, няма. По този въпрос определено смятам да се вслушам в съвета ти.

— Кой съвет?

— Да не позволя той да командва по-добрите легиони.

— О — захвърли кърпата Брут. — Квинт Серторий не дойде. Надявах се поне по случая да се прибере в Рим. В крайна сметка с Марий са роднини.

Карбон тъжно се засмя.

— Серторий, скъпи Бруте, загърби каузата ни. Остави Синуеса сама да се оправя, замина за Теламон, където събра легион от клиентите на Гай Марий и отплава посред зима за Таракон. С други думи, побърза да поеме управлението на Испания. Сигурно си прави сметката, докато стигне, в Италия вече всичко да е решено.

— Страхливец! — възмути се Брут. Карбон обаче се ядоса на думите му.

— Не и страхливец! Просто е различен. Забелязал ли си, че Серторий няма приятели? Нито е женен. Но му липсват амбициите на Гай Марий, за което можем да благодарим на звездите. Ако той бе пожелал, Бруте, отдавна да е станал консул.

— Е, мисля само, че е жалко, дето ни остави сами да се оправяме. Самото му присъствие на бойното поле можеше да обърне везните в наша полза. Ако не друго, той добре познава тактиката на Сула.