Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Когато разузнавачите донесоха, че Сула се кани да ги нападне, младият Марий дори се зарадва. Разбра се, че Сула е отделил единайсет от общо осемнайсетте си легиона и заедно с част от конницата ги е пратил под командвало на Метел Пий по посока на Адриатика, за да воюват с Карбон. Това означаваше, че самият Сула оставаше със седем легиона — по-малко от силите, с които Марий разполагаше.

— Ще го победя! — закани се той пред един от легатите си, Гней Домиций Ахенобарб.

Ахенобарб беше женен за голямата дъщеря на покойния Луций Цина, затова се бе оказал обвързан с каузата на Карбон, макар да предпочиташе Сула. Твърде силно обичаше червенокосата си съпруга, затова изпълняваше всяко нейно желание. Дори фактът, че повечето му роднини или бяха със Сула, или спазваха пълен неутралитет не можа да го разколебае.

Сега слушаше въодушевения Гай Марий Младши и усещаше как косата му настръхва. Може би отсега трябваше да се замисли кога и къде да избяга, ако консулът се окажеше неспособен да удържи обещанието си.

На първия ден от април младият Марий си облече парадната униформа и с фанфари и знамена поведе армията си. Мина между древните пилони, които отбелязваха границите на Сакрипорт, и излезе на Латинския път. Оттам се насочи на юг към Кампания и лагера на Сула. Марий не искаше да губи време, защото по пътя го чакаха два моста, а той искаше да ги е прехвърлил, преди да се срещне с войските на Сула. Никой не го попита наистина ли е по-добре да се срещне със Сула по пътя, вместо да го изчака под стените на града, а самият Марий, макар да бе пътувал десетки пъти из областта, нямаше набитото око на пълководец да запомни добре подробностите от терена.

На първия мост — над река Верег — Гай Марий остана последен да изчака легионите да минат и тогава му хрумна, че теренът около Сакриорт е по-удобен за водене на бой. Но така и не спря. На втория мост — над доста по-бързите води на потока Толер — той вече си даваше сметка, че води войските си към местност, където ще им е много по-трудно да се разгърнат. Съгледвачите му съобщиха, че Сула е на петнайсетина километра надолу по пътя и вече подминава град Ферентин. Марий изведнъж изпадна в паника.

— Мисля, че ще е най-добре да се върнем при Сакрипорт — сподели той пред Ахенобарб. — В този насечен терен не мога да разгърна силите си така, както бих желал, а Сула ми е запречил пътя към равнините на Кампания. Ще го изчакаме пред Сакрипорт. Не мислиш ли, че така е по-добре?

— Щом казваш — отвърна му Ахенобарб, който добре си даваше сметка какво въздействие ще окаже върху новобранците подобна заповед за отстъпление, но предпочете да си замълчи. — Ще дам заповед: обратно към Сакрипорт!

— Бързо! — извика Марий, който усещаше как самоувереността го напуска с всеки следващ миг.

Ахенобарб го изгледа с известно недоумение, но пак не каза нищо. Ако Марий иска хората му да се изтощят от няколко километра, кой беше той да му възразява? Така или иначе щяха да загубят.

И така, осемте легиона бяха върнати обратно към Сакрипорт. Хилядите млади войници бяха смаяни, когато центурионите им ги караха не само да се връщат, но и да тичат! Младият Марий сам се зарази от всеобщото настроение и на свой ред хукна да обикаля редиците и да подвиква на легионерите да бързат, без да им обясни, че не става дума за отстъпление, а за маневра, с цел да заемат по-добри позиции. Резултатът бе, че когато най-после армията се върна на терена, който би им свършил работа, нито физическото, нито психическото им състояние позволяваха те да се възползват от него.

Подобно на всички знатни римляни и Марий беше учен на тактика и стратегия, но някак лекомислено се бе надявал геният на баща му да му се е предал по наследство. Пред вратите на Сакрипорт обаче, наобиколен от легати и военни трибуни, които чакаха заповеди, той не можа да измисли нищо, умът му престана да работи и той установи, че няма никакви военни познания.

— Ами — рече най-накрая той, — легионите да се разположат в карета от по осем редици и два легиона да застанат отзад за подкрепления.

Заповедите не бяха адекватни, но никой не се опита да му възрази. Уморените войници бяха оставени все така неосведомени какво точно се случва край тях. Вместо да повдигне бойния им дух с реч, младият Марий се отдалечи в края на полето.

Сула застана на една височина между Толер и Сакри порт, огледа предпазливо подредените войски на противника и въздъхна. Вдигна рамене и заповяда на пет от легионите си с ветерани да се втурнат в атака под командването на Гней Корнелий Долабела и Публий Сервилий Вация. Двата най-добри легиона от армията на Сципион Азиаген остави в резерв под командването на Луций Манлий Торкват, докато той самият се върна на билото на хълма, придружен от конна дружина, която щеше да разнася заповедите му, ако се наложеше промяна в тактиката. До него стоеше не друг, а самият лидер на сената Луций Валерий Флак. Той най-сетне се беше решил и по време на най-жестоките февруарски студове бе напуснал Рим за лагера на Сула.