Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Карбон се оригна и се хвана за корема.

— Мисля, че ще се оттегля да глътна нещо за храносмилане. Толкова много храна ми се отрази зле.

Брут помогна на консула да се надигне от кушетката и го отведе до скрития зад параван край на залата, където зад подиума неколцина роби бяха наредили гърнета за сенатори.

Цезар изгледа с известно презрение гърба на Карбон и си каза, че няма какво по-интересно да научи на сенаторското пиршество. Изхлузи си галошите и безшумно се измъкна навън.

Луций Декумий чакаше в един от ъглите на преддверието и веднага се приближи до Цезар, щом младежът излезе от залата. Беше се натоварил като магаре: носеше чифт ботуши, наметало с качулка, дебели чорапи и вълнени гащи. За броени секунди Цезар се отърва от фламинските одежди. Докато той се преобличаше, зад Декумий се изправи нечий огромен силует, който на свой ред пое лената, анекса и галошите и ги натъпка в голяма кожена торба.

— А, Бургунд, да не си се върнал от Бовила? — учуди се зъзнещият от студ Цезар, докато се бореше с проклетите си ботуши без връзки.

— Да, Цезаре.

— Как вървят нещата? Всичко наред ли е с Кардикса?

— Имам си още един син.

Луций Декумий доволно се изкикоти.

— Казвам ли ти, паунчето ми, докато станеш консул, вече ще имаш лична гвардия!

— Няма да стана консул — преглътна тежко Цезар и погледна далечния край на Базилика Емилия, където се помещаваха службите на римските управници.

— Глупости! Разбира се, че ще станеш — успокои го Луций Декумий. — Стига си унивал! Решиш ли, че трябва да постигнеш нещо, целият свят да е срещу теб, пак няма да те спре! — Декумий извика на Бургунд: — Хайде, германска буцо! Разчисти път за господаря!

Ужасната зима продължи твърде дълго. Откакто Сцевола бе станал върховен понтифекс, сезоните вървяха според римския календар; и той като Метел Далматик навремето държеше месеците и годишните времена да бъдат в хармония, но прекият му предшественик, Гней Домиций Ахенобарб, беше позволил на календара да се премести месеци напред. Римската година беше с десет дни по-къса от слънчевата година на гърците и Ахенобарб умишлено не променяше нищо, уж защото не обичал финикийските навици на гърците.

Най-накрая през март времето омекна и Италия започна да се надява слънцето да огрее дворове и градини. Легионите подновиха редовните си упражнения. Гай Норбан реши да не чака снеговете да се стопят и още в началото на март изведе шест от осемте си легиона, за да се присъедини към Карбон, който чакаше в Аримин. Войските му минаха покрай лагера на Сула, който предпочете да не ги забележи. Въпреки снега Норбан можа бързо да се изтегли по Латинския и Фламиниевия път и скоро се озова в Аримин. Пристигането му увеличи войските на Карбон до трийсет легиона и няколко хиляди души конница — огромна тежест както за римската държава, така и за Галската земя, както се наричаше областта.

Но преди сам да замине за Аримин, Карбон се бе погрижил да разреши един много важен въпрос: да намери парите, с които да поддържа бойния дух на армията си. Може би идеята му дойде при гледката на разтопените кюлчета злато от унищожените статуи в храмовете на Калилия, защото първата му стъпка бе да си ги присвои. Великият Юпитер трябваше да се задоволи с писмена разписка, че Рим му дължи злато и сребро. Много от останалите римски храмове също имаха съкровища и при условие, че в римското общество религията беше държавна грижа, следователно средствата за поддръжката на различните култове идваха от държавата, Карбон и младият Марий решиха на своя глава да „заемат“ средствата, които жреците пазеха. На теория това не бе нарушение, но на практика си беше богохулство — средство, до което никой римски управник не беше прибягвал. Така или иначе от тайниците на храмовете започнаха да изникват един след друг сандъци със злато и сребро. Така например от храма на Юнона Луцина бяха извадени всички сестерции, които се даваха при раждане на дете; от храма на Ювента — денариите, които се жертваха, щом детето възмъжееше или станеше мома за женене; от този на Меркурий — тлъстите сумички, които суеверните търговци даваха на своя покровител, след като са потопили лавровото си клонче в свещения извор; от светилището на Венера Либитина — сестерциите, които й се плащаха да се грижи за душите на умрелите; от дома на Венера Еруцина — парите, с които й се издължаваха забогателите проститутки; и всичко това — за военната машина на Карбон. Квесторите събираха и злато на кюлчета, дори златни и сребърни вещи, освен ако не притежаваха твърде голяма художествена стойност.