Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Новината за разгрома при Сакрипорт достигна Рим още преди слънцето да е залязло след трагичните събития; затова пък се разпространи тайно и до малко хора. Гражданството щеше да почака за новината. Веднага щом се затвори на сигурно зад стените на Пренесте, Гай Марий набързо продиктува текста на писмо, което трябваше да прочете единствено градският претор Луций Юний Брут Дамазип. В него се казваше следното:

На юг от Рим всичко е изгубено. Нека се надяваме, че в Аримин Карбон ще успее да организира военните действия по начин, който да затрудни Сула, най-малкото заради численото превъзходство на Карбон. Войниците му са доста по-добре подготвени от моите. Липсата на опит и физическа подготовка бяха причина легионите ми да не издържат дори и час срещу старите кучета на Сула.

Предлагам ти да подготвиш Рим за отбрана, макар толкова голям град, населен с толкова различно мислещи хора, да е труден за опазване. Ако мислиш, че гражданите ще откажат да се защитават, трябва да очакваш Сула след няколко дни. Между Пренесте и Рим вече няма никакви войски, които да му се изпречат. Дали той самият иска да превземе Рим, нямам представа. Надявам се да избере да подмине града, за да нападне Карбон. От това, което съм чувал баща ми да говори за Сула, той би желал да притисне Карбон като в клещи, използвайки Метел Пий като второ крило. Иска ми се да знам каква ще е следващата му стъпка, но няма как да разбера. Може би Сула ще сметне за прибързано да нахлуе в Рим още сега, но не виждам реално обяснение защо ще допуска такава грешка.

Аз може би ще остана дълго време в Пренесте, където бях посрещнат доста топло — тукашните изпитват голямо уважение към Гай Марий, затова няма да откажат помощ на сина му. Щом Сула потегли срещу Карбон, аз ще пробия обсадата и ще се притека на помощ на Рим. Може би ако лично се намирам в Рим, жителите биха били по-склонни да се защитават.

Струва ми се, че сега му е времето да се отървем веднъж завинаги от всички отровни змии — съмишлениците на Сула, които са се настанили в любимия ни град. Избий ги всички, Дамазип! Не позволявай на чувствата да разколебаят решимостта ти! Не трябва да оставим живи хората, които биха подкрепили Сула и биха направили защитата на града невъзможна. Ако отсечем главите на по-знатните сред враговете си, анонимните им поддръжници ще сведат своите в подчинение. Всеки, който чувства, че може да помогне на Карбон на бойното поле, да напуска Рим незабавно. Това включва теб самия, Дамазип.

Следват имената на няколко усойници, които биха служили добре на Сула. Изпуснал съм десетки, но ти ще помислиш вместо мен: върховният понтифекс, старият Луций Домиций Ахенобарб, Карбон Арвина, Публий Антистий Вет…

Брут Дамазип се зае да изпълнява заповедта. По време на онази кратка, но добре подготвена кървава баня, която беше устроил старият Гай Марий навремето, върховният понтифекс Квинт Муций Сцевола беше нападнат и наръган с нож по причини, които никой не можа да назове. Атентаторът (същият онзи Гай Флавий Фимбрия, който бе заминал заедно с Луций Валерий Флак, за да отнеме командването от Сула във войната срещу цар Митридат, и който бе убил Флак) не намери по-добро оправдание от това да се изхили и да заяви пред всички, че много добре знаели, че и Сцевола трябва да умре. Но Сцевола не умря, макар че раната му беше дълбока. Здрав като бик, върховният понтифекс се беше възстановил и само два месеца след инцидента се бе върнал към своите обществени задължения. Този път обаче Сцевола не можа да се спаси. Макар да беше тъст на младия Марий, той беше заклан, докато бързаше да потърси закрила в храма на Веста. Никой нямаше причина да го подозира в предателство спрямо зет му.

Старият Луций Домиций Ахенобарб, бивш консул и брат на предишния върховен понтифекс, беше убит насред дома си. Беше убит и тъстът на Помпей Велики, който навярно се е радвал, задето кръвта на Публий Антистий не изцапа неговите ръце. Жената на Антистий, съкрушена от мъка, сама посегна на живота си. Докато Брут Дамазип реши, че е изпълнил добре задачата, поставена му от Марий, на рострата на Форума стояха забучени на копия главите на поне тридесетина души, смятани за врагове на Карбон; мнозина от онези, които се наричаха неутрални (като Катул, Лепид или Хортензий), залостиха вратите на домовете си и не смееха да се покажат навън, да не би убийците на Дамазип да решат, че и те трябва да си отидат.

След като си свърши работата, Брут Дамазип веднага избяга от града, също както стори и другият претор, Гай Албий Каринат. И двамата се присъединиха към Карбон. Преторът, който отговаряше по монетосеченето, Квинт Антоний Балб, на свой ред напусна Рим, но начело на цял легион; задачата му бе да дебаркира в Сардиния и да елиминира Луций Филип.