Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Благодаря — въздъхна Брут.

— А сега, какво толкова важно се е случило, та трябваше лично да идвам?

— Изборите. Откакто Филип избяга от града, всички са отчаяни. Никой не иска да ръководи държавата, никой няма смелост да я ръководи. Затова си рекох, че ще е добре ти да се върнеш, поне за изборите. Не мога да намеря един-единствен човек, който да отговаря на изискванията и едновременно с това да иска да бъде консул! Никой човек с положение не желае да заема каквато и да е висока длъжност — ядосваше се Брут.

— Ами Серторий?

— Той е педант, знаеш го добре. Писах му в Синуеса, помолих го да се кандидатира за консул, но той отказа. По две причини. Едната я знаех — тази, че е действащ претор. Няма право да се кандидатира веднага за консул. За целта трябвало да минат поне две години. Надявах се да се освободи от скрупулите си, но той си намери и второ оправдание.

— И какво е това второ оправдание?

— Това, че Рим вече бил свършен, че той отказвал да управлява народ от страхливци и предатели.

— Добре се е изразил!

— Искал да стане управител на Близка Испания. Щял замине незабавно.

— Мамицата му и предателска!

Брут не обичаше подобни изрази и не знаеше как да отвърне. И понеже очевидно нямаше какво повече да каже настъпи известно мълчание.

Сервилия не издържа и надникна през пролуката в дървения капак на прозореца. Карбон и съпругът й стояха от двете страни на писалището. Биха могли да минат за братя, разсъждаваше тя: и двамата бяха тъмнокоси и не особено стройни.

Защо, често се беше питала Сервилия, Съдбата не я бе обвързала с мъж с по-забележителна външност, такъв, в чиято политическа кариера тя да бъде сигурна? Брут отдавна се бе отказал от военната кариера. Беше му останала само политиката. Но най-доброто, на което се бе оказал способен, бе онзи закон за капуанците. Идеята не беше лоша, най-малкото внесе разнообразие в скучния политически живот миналата зима, но това не беше достатъчно Марк Юний Брут да запише името си сред великите народни трибуни — като вуйчо й Марк Ливий Друз например.

Брут беше избран за съпруг на Сервилия от вуйчо Мамерк, въпреки че самият вуйчо Мамерк като предан последовател на Сула се намираше с него в Гърция, когато стана време за женене на най-голямото от шестте деца, на които бе станал по неволя настойник. Тогава Сервилия живееше в Рим под формалното попечителство на своята далечна и обедняла братовчедка Гнея, а всъщност под непрестанния тормоз от страна на ужасната й майка — Порция Лициниана! Случи ли му се на човек да бъде опекун на чужди деца, където и на света да се намира, може да е сигурен, че семейната чест няма да бъде докосната с пръст, ако отрочетата са под контрола на Порция Лициниана! Дори родната й дъщеря Гнея, вместо да разцъфти, от ден на ден все повече и повече се свиваше в моминската си черупка.

Та всъщност леля Порция бе посрещала кандидатите за ръката на Сервилия още преди девойката да е навършила осемнайсет. Тя единствена предаваше нужната информация на вуйчо Мамерк, заедно с всички свои проницателни наблюдения относно добродетелността, високия морал, предпазливостта, трезвостта и всички останали качества, които й се искаше да открие у годеника. И макар Порция Лициниана да не бе тъй нетактична, че открито да посочи кого от кандидатите намира за най-подходящ, именно според нейните проницателни наблюдения вуйчо Мамерк изгради своето мнение по въпроса. В крайна сметка Сервилия разполагаше с огромна зестра и се радваше на изключително благородно патрицианско потекло. Освен това, споделяше Порция пред вуйчо Мамерк, самата Сервилия имала с какво да привлече погледите върху себе си.

Та вуйчо Мамерк избра най-лесното: съгласи се с предложението на мъжа, когото Порция най-упорито му бе препоръчвала с намеци и недомлъвки: Марк Юний Брут. Вече беше прехвърлил трийсетте, заседаваше в Сената, следователно бе надживял лудориите на младостта и склонността към изневери; когато баща му си отидеше от този свят (а Порция Лициниана предричаше това да стане всеки момент), Марк Юний щеше да застане начело на почтена и знатна фамилия (пък макар и плебейска), разполагаща с достатъчно богатства.

Самата Сервилия не го беше виждала, не й беше позволено да се срещне с годеника си дори и след като Порция я осведоми кой е той. С Брут се запознаха в деня на сватбата. Прилагането на тази архаична традиция не се дължеше единствено на строгата пазителка; Сервилия трябваше да изтърпи докрай жестокото наказание, което й бяха наложили още в ранното детство. Понеже навремето беше служила доброволно като шпионин в полза на отреклия се от децата си Квинт Сервилий Цепион — нейния баща, — вуйчо Друз, който я бе приел в дома си, я бе наказал с нещо като домашен арест: нито за миг през цялото си съществуване Сервилия нямаше право да стои сама. Не й даваше отделна стая, нямаше свое собствено пространство, не й се позволяваше да напуска къщата без придружител. А тогава тя беше още дете, далеч от всякаква мисъл за женитба. Много скоро след това всички нейни роднини — майка, баща, леля, вуйчо, баба, доведен баща — един след друг бяха измрели, но наказанието продължаваше да се прилага.