Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Сервилия се отдръпна от прозореца. Коленичи на леденостудените плочки и отново се заслуша. Заваля сняг, което беше добре: гъстата пелена на снежинките щеше да я откъсне от шетащата напред-назад в отсрещния край на градината прислуга — там, където беше кухнята. Не че се страхуваше да не я разкрият: където и да я завареха, никой от робите не би посмял да й държи сметка. По-скоро й беше неприятна мисълта как властна жена като нея се принуждава да клечи на студа под прозореца на мъжа си, за да подслушва. Робите не биваше да си променят представите за господарката.

Изведнъж Сервилия застина и наостри слух. Карбон и Брут сменяха темата!

— Сред онези, които са навършили годините за претори има неколцина свестни — обясняваше Брут. — Каринат и Дамазип са способни и популярни в обществото.

— Ами! — не се съгласи с него Карбон. — И те като мен позволиха на онова безбрадо момче да ги бие. Но за разлика от мен бяха предупредени, че младият Помпей е не по-малко безскрупулен от баща си, при това десет пъти по-талантлив. Ако Помпей се кандидатира за претор, ще спечели повече гласове от Каринат и Дамазип взети заедно.

— Не Помпей, а ветераните му спечелиха сраженията — възрази Брут.

— Дори така да е, Помпей е достатъчно мъдър, за да ги остави сами да се оправят. — Личеше си, че Карбон твърде сериозно възприема този въпрос, затова побърза да смени темата. — Не ме вълнуват преторите, Бруте. Тревожи ме кой ще стане консул. И то заради твоите мрачни предсказания. Ако стане нужно, ще се кандидатирам аз. Но кого да взема за колега? Кой в този проклет град ще ми помогне да изплувам, вместо да ми виси като камък на шията? Напролет ще се води жестока война, в това поне можем да сме сигурни. Сула бил тежко болен, но хората, които ме осведомяват, твърдят, че докато се стопят снеговете, здравето му ще бъде по-добро.

— Не само болестта е причина да не бърза — каза Брут. — Из Рим се разнесоха слухове, че той нарочно се бавел, за да даде време на римските граждани да капитулират доброволно.

— Тогава напразно се е бавил! — избухна Карбон. — Стига с тия празни разсъждения! Кого да избера за втори консул?

— Никого ли нямаш предвид?

— Никого. Трябва ми човек, способен да вдъхва доверие у народа. Човек, който да убеди младежта да влезе в армията, а старите хора — да съжаляват, че не могат да сторят същото. Човек като Серторий. Но ти си категоричен, че той няма да се съгласи.

— Ами Марк Марий Гратидиан?

— Той е Марий само по име, а това не е достатъчно. Предпочитам Серторий, защото е една кръв с покойника.

Отново настъпи мълчание. Брут си пое дълбоко дъх и Сервилия остана неподвижна. Не биваше да изпусне нито дума.

— Ако ти трябва роднина на Марий — изрече бавно Брут, защо да не е младият Марий?

Отново настъпи мълчание, този път като след гръм. Най-накрая Карбон отвърна:

— Не е възможно! Ама, Бруте, той едва ли има и двайсет години!

— Двайсет и шест, ако трябва да сме точни.

— Не му достигат още четири, за да влезе дори в Сената!

— В законите никъде не е записано, че човек трябва да има определена възраст, за да заеме даден пост. Всичко въпрос на традиция. Затова предлагам Перперна веднага да го включи в сенаторските списъци.

— Но той не може да се мери с баща си! — възкликна Карбон.

— Има ли значение? А, Гней Папирий? Има ли? Признавам, че идеалният представител на фамилията е Серторий — никой в Рим не може по-добре от него да командва армията; никой не се ползва с повече уважение сред войниците. Но той не желае да се кандидатира. И кой друг остава, освен младият Марий?

— С него всички ще желаят да воюват — разсъждаваше Карбон.

— И ще се бият като спартанците на Леонид.

— Мислиш ли, че ще успее?

— Мисля, че поне ще иска да опита.

— Искаш да кажеш, че той вече се е предложил за консул?

Брут се засмя, което не му се случваше често.

— Не, Гней Папирий, разбира се, че не! Той може и да е надут човек, но не е много амбициозен. Искам да кажа, че ако ти просто отидеш и поговориш с него по въпроса, младият Марий би се съгласил веднага. Животът досега не му е представял случай да съперничи на баща си. Подобна възможност ще му позволи поне в едно отношение да го надмине — Гай Марий се добра до консулската длъжност на стари години. Синът му ще бъде по-млад дори от Сципион Африкански навремето. Независимо дали ще се справи или не, това само по себе си е достатъчна слава.

— Да постигне и половината от това, което постигна навремето Сципион, Рим пак ще се чувства в безопасност.