Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Ето защо Сервилия с нетърпение очакваше своята сватба. Толкова й се искаше да напусне дома на вуйчо си Друз, че дори не я интересуваше за кого ще се омъжи. За нея той беше преди всичко друго освободител от жестокото детство. Когато научи името му обаче, тя затвори очи и блажено въздъхна. Годеникът беше човек с нейното обществено положение, а не — както навремето й се беше заканил вуйчо Друз — първият селяк, който се появи. За щастие вуйчо Мамерк не виждаше причина да омъжи племенницата си за недостоен съпруг; още по-малко — Порция Лициниана.

Сервилия се премести в дома на Марк Юний Брут, изпълнена с признателност. Донесе му зестра от двеста таланта, пет милиона сестерции. Нещо повече — зестрата си оставаше при всички случаи нейна. Вуйчо Мамерк я беше вложил в сигурни ръце, за да може племенницата му да разчита на постоянни доходи. След смъртта на Сервилия наследството й щеше да бъде поделено между дъщерите й. Колкото до съпруга й Брут, той имаше достатъчно пари, така че нямаше от какво да се оплаква. Имаше жена от видна патрицианска фамилия, която при това сама щеше да плаща за капризите си — дали желае роби, дрехи, бижута или вили в провинцията, Сервилия щеше сама да си ги плаща. Неговите пари си бяха за него!

Като се изключи свободата да върши каквото иска и да се среща, с когото пожелае, бракът на Сервилия се оказа лишен от радости. Съпругът й беше прекарал твърде дълго време като ерген, при това без майка, която да се грижи за дома му. Беше уредил живота си така, че място за жени просто не оставаше. Никога нищо не споделяше със Сервилия, дори и физическите удоволствия. Ако канеше приятели на вечеря, молеше я да не се показва в трапезарията. В кабинета му й беше забранено да пристъпва. Никога не я викаше да обсъждат заедно семейните дела. Никога не се хвалеше пред нея каква нова вещ си е купил, отиваше ли на почивка в провинцията, никога не я вземаме със себе си. Колкото до плътските контакти, е, случваше се да я посети в леглото. Приучена да живее в постоянното присъствие на чужди хора, Сервилия изведнъж установи, че подобна самостоятелност я потиска и я кара да се чувства още по-самотна. Тъй като мъжът й беше свикнал да спи сам, тя дори нямаше с кого да споделя страха си от гробното мълчание в спалнята.

Та в крайна сметка съпружеският живот се оказа поредната вариация на онази тъжна тема, която я бе преследвала от съвсем малка: чувството за непотребност и незначителност. И понеже от малка Сервилия се бе научила да привлича внимание с лошите си постъпки, тя се постара да бъде зла с всички, с които можеше да си го позволи. Никой роб или робиня в къщата не беше в безопасност. Единствено със съпруга си Сервилия беше мила и добра, защото знаеше, че не я обича, а имотните им отношения правеха развода лесен. Но колкото любезно се държеше тя с Брут, толкова брутална бе с всички останали.

Все пак мъжът й си беше свършил работата. Две години след сватбата Сервилия забременя. Също както майка си се оказа достатъчно здрава, за да ражда без проблеми. Самото раждане й се стори далеч от онези предсмъртни мъки, с които цял живот я бяха плашили. Бяха й нужни седем часа една ледена мартенска нощ, за да се освободи от сина си, но вместо да заспи, изчака да го изкъпят.

Нищо чудно как малкият Брут зае цялото празно пространство на никому непотребното й сърце. Нищо чудно, че не даваше на друга жена да го кърми, да се грижи за него. Люлката му бе пренесена в нейната спалня, пелените му се сменяха единствено от нея.

Защо тогава Сервилия толкова държеше да чуе какво се говори в кабинета, та мръзнеше под колонадата през този късен ноемврийски ден? Едва ли защото толкова я вълнуваше политическата кариера на съпруга й. По-скоро защото той беше бащата на обичния й син, а тя се бе зарекла пред боговете да бди над наследството, репутацията и бъдещото му щастие. Това означаваше, че трябва да се осведомява за всичко. Нищо не биваше да убегне от погледа й! Най-малко политическите ходове на мъжа й.

Сервилия нехаеше за Карбон, но си даваше сметка, че той е човек с тежест. Бе имала случай да се увери, че е склонен да защитава личния си интерес пред този на държавата; за жалост не беше сигурна дали Брут е способен да го прецени с нейния поглед. Идването на Сула в Италия дълбоко бе разтревожило Сервилия, защото тя притежаваше вроден усет към политиката и виждаше бъдещето далеч по-ясно, отколкото мнозина мъже, прекарали половината си живот в Сената. Бе сигурна в едно: Карбон не разполагаше с достатъчно власт и енергия, за да задържи Рим единен пред надвисналата опасност.