Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Овчата мазнина, както твърди моят източник, трябвало да бъде примесена с някаква особена тлъстина, която се изваждала от самите вътрешности на животното. Иначе мазнината ставала много твърда. Според източника ми — най-смрадливата и грозна вещица, която съм виждал през живота си, да не говорим колко пари ми взе — въпросната тлъстина трябва да бъде остъргана от повърхността на бъбреците, след което здравата да се намачка. След това се стопява в топла вода, също както веществото от вълната. По повърхността на водата отново се образува плътен слой, от който отбираш две трети от винена чаша. Към тия две части добавяш трета с течността от овчата жлъчка, изстискана веднага след заколването на животното.

Накрая продължително разбъркваш всички съставки. Мехлемът е доста твърд, но не толкова, колкото овчата тлъстина в сурово състояние. Трябва да се мажеш поне четири пъти на ден. Да те предупредя, скъпи Луций Корнелий, че лекарството ужасно смърди, но според източника ми в никакъв случай не бива да се смесва с ароматизатори, подправки или гроздови зърна.

Пиши ми да ми съобщиш дали мехлемът върши работа! Дъртата вещица се кълне, че тя била приготвила онова гърне, което ти помогна навремето, но нещо ме кара да се съмнявам.

Щом прочете писмото, Варон събра няколко роби и се зае с изнамирането на подходящо стадо овце. След което се настани в малка къщичка в съседство с главната квартира на Сула и се наобиколи с всевъзможни казани и инструменти за мъчение. Държеше лично да проверява всяко заколено животно, лично да оглежда вътрешностите му, лично да проверява достатъчно ли е топла водата, лично да измерва количествата, докато накрая и на най-смирените роби им омръзна от постоянните му забележки. Преди да се захванат със същинската работа, Варон например бе прекарал цял час да се чуди колко големи трябва да са винените чаши, докато най-накрая не се разсмя гръмогласно на собствената си глупост: при условие, че са еднакви, какво значение имаше конкретният размер?

Най-накрая Варон се сдоби с голямо гърне мехлем. Колкото до смазаните от умора роби, на тях поне се паднаха сто одрани, но почти недокоснати овчи трупа — твърде достойно възнаграждение за положения труд.

Беше късно вечерта и Сула, както съобщи дежурният офицер, бил заспал на кушетката в трапезарията.

— Пиян ли е? — попита Варон.

— Съвсем вярно, Марк Теренций.

— Май така е по-добре.

След което влезе на пръсти в помещението и се надвеси над бедното, измъчено създание, което представляваше великият Сула. Перуката се беше смъкнала от главата му и беше обърната с мрежата нагоре. Хиляди човешки косми бяха използвани за изплитането на ситните червени къдрици, навързани на ръка за мрежата. „Дори и мехлемът ми отне по-малко време!“ — възхити се Варон на незнайния перукер. Въздъхна и поклати глава. Бръкна с пръсти в гърнето и започна леко да маже с балсама раненото лице на Сула.

Спящият веднага отвори очи. В замъгления от виното поглед се четеше и болка, и страх. Устата се отвори и измежду голите венци се показа езикът. Но той не намери сили дори да извика.

— Мехлемът, Луций Корнелий — прошепна в ухото му Варон. — Направих го точно по рецептата. Ще издържиш ли да те намажа?

В очите на Сула се появиха сълзи, но понеже беше легнал по гръб, така и не потекоха по страните му. Варон веднага извади мека кърпа и ги избърса. Но Сула продължи да плаче от болка.

— Не трябва да плачеш, Луций Корнелий. Мехлемът трябва да се нанася на суха кожа. Стой неподвижен и затвори очи!

Сула затвори клепачи. В началото при всяко докосване подскачаше от болка, но накрая свикна и се успокои. Постепенно напрежението го напусна.

Варон свърши, вдигна свещника и огледа лицето на болния. Навсякъде, където кожата бе разранена, се бяха образували малки топчета лепкава течност.

— В никакъв случай да не се чешеш. Много ли сърби? — попита Варон.

Сула остана със затворени очи.

— Да, сърби. Но преди и по-силно ме е сърбяло. Вържи ми ръцете за тялото.

Той го послуша.

— Ще дойда пак рано сутринта, за да те намажа отново. Кой знае, Луций Корнелий? Може би до изгрев-слънце сърбежът ще престане?

След което излезе.

Рано сутринта сърбежът не бе намалял, но след внимателен преглед Варон установи, че кожата на Сула изглежда по-спокойна. Намаза го повторно, а болният сам пожела ръцете му да останат вързани. Но вечерта, след още три намазвания, заяви, че ще може и сам да се въздържи от чесане, затова Варон го освободи от ремъците. След още четири дни Сула се похвали, че сърбежът е престанал.