Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Отцепването на Синуеса Аврунка, където се бе настанил Квинт Серторий, изглеждаше дребна работа. Сула обсади града, но само за да потренира новите си войници. Не му трябваше нито да изтощава града от глад, нито да превземе с щурм; изобщо не искаше да се пролива кръв, не и до края на годината. Единствената истинска полза обсадата на Синуеса бе, че Серторий се оказа изолиран, съответно безполезен за своя началник Карбон, който би му намерил по-сериозни задачи.

От Сардиния дойде вестта, че Филии и испанските кохорти с лекота са се наложили на власт. Островът ще да прати цялата своя годишна реколта на Сула. В уговорения срок корабите с житото пристигнаха в пристанището на Путеоли. Никъде по пътя не се бяха сблъскали с вражи кораби или с пирати.

Зимата дойде по-рано и се оказа доста люта. За да разпръсне удвоените си сили, Сула прати няколко кохорти да обсадят Капуа, Синуеса и Неапол, така че жителите Теан да се погрижат за тяхната прехрана. Верес и Цетег се оказаха оправни хора и продължаваха с редовните доставки, дори измислиха как да съхраняват уловената в Адриатическо море риба. Нареждаха я в съдове, запълнени със сняг. Войниците на Сула, които се бяха научили по време на престоя си в Гърция да ядат риба, бяха благодарни на изобретението.

Сула не беше издържал и беше разчесал една от раните по лицето си, при което целият цикъл от страдания започна отначало. Всички край него го убеждаваха да изчака коричките съсирена кръв сами да паднат, но той не можеше да чака.

Резултатът беше плачевен (може би студът усложняваше нещата, чудеше се Варон, който заради научните си интереси се бе превърнал в нещо като личен лекар на Сула) и в продължение на три месеца виеше като вълк и чешеше до кръв, крещеше от болка и се наливаше с вино.

В един момент Варон дори му върза ръцете, за да не си пипа лицето — също както моряците били вързали Одисей за мачтата на кораба, за да чуе песента на сирените. Сула се съгласяваше по принцип с предложението, но след това веднага молеше да го освободят. Естествено накрая го пускаха и той започваше отново да се чеше. Към края на годината Варон се отчая и отиде да сподели с Метел Пий и Помпей съмненията си, дали Сула изобщо ще успее да се оправи до пролетта.

— Дойде писмо за него от Тарс — осведоми го Метел Пий, който за свое неудоволствие беше принуден да прави компания на наперения Помпей. Крас се губеше сред марсите, докато Апий Клавдий и Мамерк командваха обсадните действия.

Варон наостри слух.

— От Тарс?

— Точно така. От тамошния етнарх Морсим.

— А с писмото дали е дошло някакво гърне?

— Не, само писмо. Ще може ли сам да го прочете?

— Не.

— Тогава най-добре му го прочети ти — подкани го Помпей.

Метел Пий го изгледа възмутен.

— Прекаляваш, Гней Помпей!

— О, Прасчо, не бъди толкова принципен! — въздъхна с известна досада младият мъж. — Знаем, че Сула от много време чака някакво магическо биле, което Морсим е обещал да му намери. Ето, че идва новина от Тарс, а той не може сам да я прочете. Именно заради доброто на Сула трябва Варон да го стори вместо него. Не си ли съгласен?

И така на Варон беше позволено да прочете писмото на Морсим.

„Ето я рецептата, Луций Корнелий, повече нищо не мога да сторя за теб, приятелю и покровителю мой. Доколкото разбирам, мехлемът трябва да се ползва само в прясно състояние — дори да ти пратя от него по куриер, като имам предвид голямото разстояние между Киликия и Рим, ще е без ефект. Затова трябва сам да си потърсиш съставките и да си го приготвиш. За щастие всяка една от би могла да се намери в Италия, нищо че приготовленията са много сложни.

За лекарството ти е нужна една или няколко овци. Най-напред се сдобиваш с току-що остригана и необработен, вълна. След това някой трябва да изстърже влакната едно по едно с инструмент, който да е достатъчно твърд, за да ги смачка, но не чак толкова остър, че да ги пререже. На ръба на острието ще започне да се отделя особено доста мазно вещество, с твърдината на младо сирене. Както ми каза билкарката, нужни са доста вълма. След туй накисваш събраното вещество в топла, а не в гореща вода. Не трябва да бъде и хладка. Най-добре ще е да я провериш с пръст: да е топла, но не дотолкова, че да се опариш. Веществото ще се разтопи и ще изплува на повърхността. Тъкмо то ти трябва. Събираш от него една цяла винена чаша.

След това взимаш ново вълмо вълна, само че с кожата и задължително малко тлъстина по кожата. За целта животното трябва да бъде прясно заклано. Сваряваш валмото, от което се отделя мазнина. Тази мазнина преваряваш още на два пъти и я пресилваш в друга винена чаша.