Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Стана от стола и започна да рови из множеството сандъци да намери някоя по-скромна роба. Пари нямаше, затова пък притежаваше скъпи бижута. Изглежда, Метробий имаше достатъчно пари, затова щеше да гледа на нейните бижута просто като на зестра.

Киренайка! Позлатеният заден двор на света. Звучеше прекрасно.

В сравнение с погребението на Сула някогашният му триумф изглеждаше скромен. Двеста и десет носилки се огъваха под огромните количества балсами и аромати, които жените на Рим доброволно бяха дарили за погребението на някогашния си любимец. И понеже тялото на покойника до такава степен се беше сгърчило и свило заради загубата на кръв, че не можеше да бъде изложено на показ няколко скулптори се бяха заели да изваят статуя на диктатора от канела и тамян. Статуята изобразяваше Сула легнал на собствения си ковчег, предшестван от един ликтор, и той направен от благоухания и подправки. Бяха построени множество сцени, на които се изобразяваха всички паметни деяния на Сула, като се изключат тайните му занимания през първите трийсет и три години от живота му. На една от платформите се представяха забележителните мигове след битката при Нола, когато непознат центурион връчваше венеца от трева на покойника; на друга Сула се беше надвесил над треперещия от страх Митридат, който подписваше договора от Дардан; на останалите диктаторът печелеше сражения, пишеше закони, залавяше Югурта, екзекутираше марианците на Карбон пред Колинската порта. Специална волска кола беше натоварена с повече от две хиляди златни венци, които му бяха връчвали градове и племена, царе и господари от цял свят. Предшествениците на покойника, облечени в черно, се возеха на черни колесници с позлатени ръбове, докато пухкавите близначета — петгодишните Фауст и Фауста — вървяха сред опечалените.

Денят беше горещ и задушен, очакваше се да завали. Но най-голямото траурно шествие, което Рим познаваше, все пак се състоя. Оплакваните тръгнаха от дома на Сула, който гледаше към Големия цирк, проправиха си път надолу през Велабрума до Форум Романум, където Лукул — известен с красноречието си — прочете траурно слово от рострата. До оратора стоеше чудесно замисленият ковчег: отгоре ухиленият лъхащ на тамян и канела Сула с фалшивия ликтор — отдолу — обезобразеното тяло на покойника. За втори път през последните три години цял Рим се събираше, за да плаче за родителите на двете близначета, затова тълпата избухна в гръмки аплодисменти, когато Лукул обяви, че ще бъде попечител на сирачетата и те от нищо няма да се лишат. Хората с насълзени очи наблюдаваха двете дечица. Може би сълзите скриха от всички факта, че близнаците изобщо не приличат на великия си баща, а са копия на представителния, но не дотам забележителен Квинт Цецилий Метел Нумидик — чичо на покойната им майка. Когото баща им бе наричал Прасето… И когото беше убил просто ей така, от яд, че Аврелия е отблъснала любовта му.

Като че ли някаква магия се беше спуснала над града, та дъждът все така отказваше да рукне от натежалите облаци. Шествието пое нагоре по Клив Аргентарий пред Фонтиналската порта, зад която се издигаше огромното крайградско имение — собственост допреди години на Гай Марий, — и излезе на Марсово поле. Гробницата на Сула вече чакаше. Издигаше се встрани от Вия Лата, недалеч от празното пространство, където се събираха центуриатните комиции. В деветия час на деня ковчегът бе поставен на голямата клада. Между треските и гредите беше изсипано съдържанието на двеста и десетте носилки с подправки, благоухания и помади. Сула никога приживе не бе ухаел толкова прекрасно, колкото сега, когато изгаряше пред очите на своите съграждани.

В същия миг, в който запалените главни на робите подпалиха основите на кладата, се надигна силен вятър. Грамадата от дърва се срути и от разпаления огън се разхвърчаха искри. Оплаквачите закриха лица и отстъпиха назад. И тогава, когато огънят погълна всичко, дъждът най-сетне се изля над полето. Порой като из ведро бързо изгаси въглените, така че гробарите успяха да съберат пепелта на Сула. Тя беше изсипана в изящна алабастрова урна с орнаменти от злато и скъпоценни камъни; Лукул пренебрегна молбата на покойника най-напред да прибере всичко в херметически затворена кутия. Дъждът продължаваше да се лее над главите им и нямаше опасност каквато и да е прашинка да се докосне до останките на диктатора.

Урната беше положена във вътрешността на голямата гробница от разноцветен мрамор, построена за четири дни.