Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Цицерон усети как леко се изчервява, но се опита да изглежда, все едно нищо няма. Дали разбираше какво един патриций като Марк Валерий Месала Нигер разбира под чест на благородник! О, да! Никой нямаше да го разбере по-добре от парвенюто Цицерон, който от малък бе завиждал на хора в положението на Месала Нигер или Сула.

— Мисля, че да.

— У Сула има нещо зловещо. Ако му изнася, може да ни убие и двамата, без окото му да мигне. Но за целта трябва да се ръководи от чувството за някакъв аристократичен дълг. Няма да го стори, защото се е полакомил за тринайсет парцела земя по бреговете на Тибър. Ако му беше дошло наум, че може да участва в търговете за собствеността на проскрибираните, отдавна да го е направил. Пък и не казвам, че никога няма да го стори. Но да се включва в такива долни заговори, за да обогати себе си или бившия си роб по толкова позорен начин, при условие че ще е без значение за кариерата му? Не. Не мисля. Сула е човек, който държи на честта си. Така поне подозирам от законите, които прокарва — закони, които аз лично смятам за почтени и обосновани. Може и да не е съгласен по въпроса с народните трибуни, но дори с тях той се разправи по начин, законен и открит. Сула е типичен патриций.

— Та да приемем, че Сула не знае — прекъсна го Цицерон.

— Аз не приемам, а съм убеден в това.

— Ако обичаш, Марк Валерий, продължавай.

— По времето, когато старейшините на Америя заподозрели, че в цялата работа има пръст Сула, самият Росций най-накрая се обадил. В продължение на няколко месеца приятелят ми не е могъл да се отърси от случилото се. Нужно му било време да събере мислите си. Но от момента, в който започнал да говори, били направени поне няколко опита да бъде убит. Затова преди два месеца избягал в Рим и потърсил убежище при една стара приятелка на баща си — весталката Цецилия Балеарика, нали се сещаш, сестрата на Метел Непот. Другата му сестра беше жена на Апий Клавдий Пулхер и умря при раждането на онова чудовище Публий Клодий.

— Давай по същество — подкани го Цицерон.

— Фактът, че Росций познава толкова влиятелни хора като Метел Непот и оттеглилата се весталка от същата фамилия, навярно е накарал двамата братовчеди да прекарат доста безсънни нощи. Те започнали да осъзнават, че той може и да се срещне със Сула. Но вече не смеели да се опитват да го убият, защото рискували не други, а самите Цецилий Метели да се заинтересуват кой е посегнал на приятеля им. Затова решили, че ще е най-добре да унищожат репутацията му, като изфабрикуват доказателства, че именно той е убил баща си. Ти знаеш ли един човек на име Еруций?

Цицерон сви устни в израз на дълбоко презрение.

— Кой не го знае? Професионалният обвинител.

— Е, та той именно официално призовал Росций на съд по обвинение в отцеубийство. Свидетелите по убийството на стария Росций били неговите роби, които заедно с цялото му имущество станали собственост на новия господар Хризогон. Така че малка е вероятността те да излязат пред съда и да разкажат какво са видели! А Еруций е убеден, че никой способен адвокат няма да поеме защитата на Росций, защото всички ще се страхуват от Сула; в крайна сметка подобен процес би доказал порочната същност на проскрибциите.

— Е, нека Еруций трепери над лаврите си — отсече Цицерон. — Ще защитавам с удоволствие приятеля ти Росций.

— Не се ли страхуваш, че може да засегнеш Сула?

— Знам много добре какво да направя… И ще го направя. Накрая Сула дори ще ми благодари — зарече се Цицерон.

Вече няколко дела бяха разглеждани от новия съд по убийствата, но делото срещу Секст Росций от Америя, обвинен в убийството на баща си, предизвика голям интерес. Законът на Сула изискваше председател на съда да бъде сенатор, бивш едил, но точно тази година със задачата се бе заел преторът Марк Фаний. На предварително заседание Цицерон смело разви теорията си за това, какво се случило с Росций, и никой не се съмняваше, че истинската тема на процеса няма да е случаят Росций, а корупцията, свързана с прилагането на проскрибциите.

Дойде последният ден от процеса и на Цицерон бе дадена възможност да се обърне към съдебните заседатели. А сред тях, седнал на своя куриатен стол до трибуната на съдията, беше самият диктатор Луций Корнелий Сула.

Присъствието на диктатора не само не смути Цицерон, но го вдъхнови да достигне нови висини на реториката и красноречието.

— В тази зловеща история има трима виновни — говореше Цицерон. — Очевидно е, че в делото са замесени лицата Тит Росций Капитон и Тит Росций Магн. Но тяхната роля всъщност е второстепенна. Това, което те са сторили, не би било възможно, ако не бяха проскрибциите. Сиреч без Луций Корнелий… — Той направи дълга и мъчителна пауза и когато всички, включително и Месала Нигер, очакваха да назове Сула, добави: — Хризогон.