Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Диктаторът обаче си взе урок и промени по-нататъшната си политика. Ветераните занапред щяха да бъдат групи събрани в сплотените ядра на нови римски колонии — предани на родината си римляни, принудени да се защитават от възможни посегателства. Повечето колонии основа на територията на Италия. Единственият му задморски експеримент бе в Корсика. Там римляните създадоха два нови града; които имаха за задача да цивилизоват острова и да изкоренят най-голямото зло по онези места разбойничеството. Напразни надежди…

Новите съдилища скоро започнаха да действат и се оказаха идеалната арена да прояви юридическия си талант изгряващата звезда на римското право Марк Тулий Цицерон. Квинт Хортензий (който беше жънел успех и сред емоционалната атмосфера на народното събрание) не се оказа достатъчно бърз, за да нагоди досегашното си поведение към новите обстоятелства. Докато за Цицерон затвореният характер на съдебните процеси беше добре дошъл. В края на годината той се яви съвсем сам от името на ответника по някакво частно дело. На предварително заседание трябваше да докаже на Долабела Младши, градския претор, че гаранцията, която ответник или ищец трябва да заложат предварително, за да се даде ход на делото, не е задължителна. Срещу Цицерон се бяха явили Луций Марций Филип и Квинт Хортензий — те твърдяха, че до плащането на гаранции от двете страни делото не може да се разглежда. Цицерон спечели, Хортензий и Филип изгубиха, а Цицерон вече доказа пред всички, че е най-голямото чудо на римското право.

През юни, в годината, когато Сула беше, освен диктатор и консул, а Метел Пий му беше колега, някой си двайсет и шест годишен патриций, Марк Валерий Месала Нигер, се обърна към своя връстник Марк Тулий Цицерон да поеме защитата на човек, едновременно негов приятел и клиент.

— Секст Росций Младши от Америя — обясни Месала Нигер на Цицерон. — Обвиняват го в убийството на баща му.

— О! — изненада се той. — Та ти самият си добър адвокат, Нигере. Защо не поемеш сам защитата? Убийството е предизвикателна, но и относително лесна материя. Не е обвързано с политиката.

— Така си мислиш — отвърна му мрачно Месала Нигер. — Този случай е обвързан с политически инсинуации! Само един човек има шанс да спечели подобно тежко дело и това си ти, Марк Тулий. Дори Хортензий се ужаси, когато му предложих да се заеме с него.

Цицерон се изправи на стола. За да провери по-добре приятеля си, той използва стария трик — наведе глава напред и започна да го наблюдава изпод вежди.

— Нима едно убийство може да се окаже толкова сложен проблем?

— Който и да се заеме със защитата на Росций от Америя, трябва да зачекне цялата тема с проскрибциите на Сула. За да се спаси главата на Росций, трябва да се докаже, че Сула и неговите проскрибции са изцяло против закона.

Цицерон подсвирна.

— Богове!

— Да, наистина, работа за богове. Интересува ли те?

— Не знам… — Той се намръщи и се замисли. Да си пази кожата беше задължение на всеки добър адвокат, затова пък подобно дело можеше да му донесе слава, за каквато съперниците му не биха могли и да мечтаят. — Разкажи ми по-подробно. А след това ще реша.

Нигер започна да разказва. Той самият беше адвокат и знаеше как да представи нещата, така че Цицерон да бъде заинтригуван от случая.

— Секст Росций е на моите години, а аз го познавам от времето, когато ходехме на училище. Двамата служихме заедно под командването на Луций Цезар, а сетне — и на Сула в Кампания. Бащата на Росций притежаваше по-голямата част от земите на Америя, включително и тринайсет отделни имота по бреговете на Тибър. Беше баснословно богат! Росций е негов единствен син. Но той има и двама първи братовчеди, по бащина линия, които са изпечени мошеници. В началото на годината старият Росций дошъл на гости в Рим, където бил убит. Не знам дали са го сторили племенниците му, самият Росций също няма представа. Това, което е сигурно, че вестта за убийството на бащата е стигнала в Америя чрез човек на братовчедите. А най-подозрителното е това, че въпросният човек не си е направил труда да съобщи на самия Росций! Вместо това съобщил на братовчедите, които веднага съчинили план как да отнемат цялото бащино наследство от моя приятел.

— Мисля, че започвам да разбирам — каза Цицерон. Умът му сечеше като бръснач, особено щом ставаше за подлостите на хората.

— Тъкмо по това време Волатера се вдигна на бунт и Сула стоеше под стените на града, за да ръководи обсадата. С него е бил и икономът Хризогон.