Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Нямаше нужда да се обяснява на Цицерон кой е Хризогон: всички в Рим знаеха за зловещия бюрократ, който отговаряше едновременно за списъците с проскрибциите, за тяхното изпълнение и за финансовите въпроси, свързани с това изпълнение.

— Братовчедите се запътили веднага към Волатера, където ги приел Хризогон. Той бил склонен да сключи сделка с тях, но срещу голяма отстъпка. Съгласил се да добави името на стария Росций към един от старите списъци с проскрибции. След което щял „да разгледа“ рутинния доклад за убийството и да „се сети“, че убитият е бил сред проскрибираните. Така поне излиза в крайна сметка. Имотите на Росций — на стойност около шест милиона сестерции — бяха веднага дадени на търг от Хризогон, който ги купи за себе си срещу две хиляди сестерции, ако щеш ми вярвай.

— Чак му се възхищавам на тоя мръсник! — възкликна Цицерон, който започваше да усеща поредната си плячка.

— Аз не бих му се възхищавал! — ядоса се Месала Нигер.

— Да, така е, той е направо отвратителен! Но какво се е случило по-нататък?

— Всичко това се било случило преди Росций дори да е разбрал за убийството на баща си. Научил едва когато един от братовчедите му се появил със заповедта на Хризогон имуществото на „проскрибирания“ му баща да бъде конфискувано в полза на държавата. И съответно самият Росций да бъде прогонен от бащината си земя. Хризогон задържал за себе си тринайсет от имотите и назначил въпросния братовчед за доживотен техен управител. Другите три имота отишли за другия братовчед. Ударът за Росций бил двоен — не само научил, че баща му бил проскрибиран няколко месеца по-рано, но и че е бил убит.

— И той повярвал ли е на тези лъжи? — попита Цицерон.

— Абсолютно. Защо да не повярва? Всеки римляни, спестил някоя и друга сестерция, се чувства застрашен да не попадне в черните списъци. Няма значение дали живееш в Рим и в Америя. Росций повярвал на всичко! И се махнал.

— А кой тогава е надушил мошеничеството?

— Градските старейшини — призна Месала Нигер. — Човек никога не може да бъде сигурен какво е вършил баща му, затова пък приятелите на баща му все ще имат представа. В крайна сметка човек се представя един пред децата си и съвсем друг пред хората, с които общува извън дома си.

— Така е — съгласи се Цицерон, който трудно се разбираше със своя баща.

— Така че приятелите на стария Росций обсъдили случилото се и се съгласили, че убитият не е бил свързан с Марий, Цина или Карбон. Затова решили да отидат до Волатера и да поискат аудиенция със самия Сула. Щели да измолят да изтрие името на Росций от списъците, за да може синът му да наследи бащиното си имущество. Натрупали писмени доказателства и тръгнали.

— И кой от братовчедите ги е придружил? — досети се Цицерон.

— Прав си — усмихна се Месала Нигер. — Придружил ги този, който получил трите имота; той дори имал наглостта да застане начело на делегацията! Междувременно другият братовчед изпреварил групата и предупредил Хризогон за намеренията им. Така че делегацията не успяла да се срещне със самия Сула. Посрещнал ги Хризогон, който обещал да представи случая на господаря си и като прибрал повечето доказателства, им обещал, че ще измоли от диктатора да махне името на Росций от списъка.

— И никой ли не се е досетил, че говорят с действителния наследник на десетте имота? — не искаше да повярва Цицерон.

— Абсолютно никой, Марк Тулий.

— Типично за времената, в които живеем, нали така?

— Страхувам се, че е така.

— Продължавай, ако обичаш.

— Минали два месеца. Едва тогава приятелите на стария Росций си дали сметка, че са ги изиграли, защото заповед за възстановяване във владение така и не дошла, а за двамата братовчеди на Росций се чуло, че се разпореждат с имотите на чичо си като с тяхна собственост. Разследването донесло, че единият братовчед е пълноправен собственик на част от имуществото на убития Росций, докато на останалите земи собственик е самият Хризогон. Всички се ужасили от разкритието, понеже решили, че случаят не може да не е известен на самия Сула.

— А ти самият мислиш ли, че Сула е знаел? — попита Цицерон.

Месала Нигер поклати глава.

— Не, Цицероне, съмнявам се.

— Защо?

— Сула е сложна личност. Да си призная, много ме е страх от него. Говори се, че на младини бил убивал дори жени заради парите им, че пътят му към Сената е минал през човешки трупове. Но съм имал случай да го опозная — от времето, когато служих в армията му. Бях младши офицер, не съм имал възможност да установя личен контакт с него, но той беше навсякъде, винаги се заемаше с трудните задачи, нито за миг не скръстваше ръце. И оттогава съм го запомнил като изключително коректен и стриктен човек, решен да не допусне каквото и да е петно върху честта си на римски благородник. Разбираш какво имам предвид?