— Кое е това „златно момче“? Този Хризогон, ако преведем името му? Нека аз ви кажа! Хризогон е грък. В това лошо няма. Бил е роб. В това лошо няма. Сега е римски гражданин-освобожденец. В това лошо няма. Той е клиент на Луций Корнелий Сула. В това лошо няма. Той е богат. В това лошо няма. Той е човек с власт. В това лошо няма. Той отговаря за изпълнението на проскрибциите. В това лошо няма… Но! Моля всички за извинение, назначени отци! Виждате какво става, когато човек се увлече в реториката? Ето, че се увлякох! Можех да изброявам с часове в колко много неща няма нищо лошо.
Цицерон отново замълча, сякаш обмисляше какво всъщност е искал да каже.
— Нека повторя отново. Хризогон отговаря за изпълнението на проскрибциите. И това е лошото! Онова огромно, неизмеримо зло, което по своите дълбини може да се мери само с висините на Олимп! Дали всички тук присъстващи виждате този величествен мъж, седнал на куриатния си стол: дали всички виждате този радетел на римските добродетели, този пълководец, който няма равен на себе си, този законотворец, който разкри нови хоризонти пред държавническата мисъл, този светещ диамант в короната на знатната фамилия на Корнелиите? Виждате ли го всички добре? Как е седнал спокоен и невъзмутим, същинска Зевс наобиколен от олимпийските богове? Е, погледнете го добре!
Цицерон отмести погледа си от Сула и стрелна едва ли не с божествен гняв останалите съдебни заседатели. У него имаше нещо неестествено заради изключително слабата му фигура под тежката тога; и този факт придобиваше характер на свръхестествено заради Херкулесовата воля, която излъчваше погледът му, и заради Аполоновото величие на гордата му походка.
— Преди няколко години този велик мъж си купи роб, за да го назначи за иконом в своя дом. Оказало се, че робът изпълнявал безупречно своите домашни задължения. Когато покойната съпруга на този велик човек трябвало да се спасява от враговете на мъжа си, неговият иконом я утешавал и й помагал. Оттогава икономът поел грижата за всички приближени на великия човек — жена и деца, внуци и слуги. В това време великият наш Луций Корнелий Сула крачеше като исполин по италийската земя и громеше враговете си. На иконома било оказано доверие и той го оправда. Затова получи лична свобода, както и прие името на своя патрон — Луций Корнелий. Според обичая личното МУ име се запази като негов когномен. Златното момче Луций Корнелий Хризогон. Който жънеше почести една след друга, на когото патронът му поверяваше все повече и повече отговорност и му се доверяваше. Той вече не е освободеният роб — иконом, той е управител, ръководител, началник, главен изпълнител по онзи политически процес, който имаше две цели: първата, да наложи заслужено и справедливо наказание на предателите, които последваха Марий и Цина, дори се унизиха да последват и бълха като Карбон; втората, да използва имуществото на предателите, за да впръсне живителна струя във финансите на разсипания от войните римски бюджет, та градът ни да се възмогне отново.
Цицерон крачеше пред трибуната на Марк Фаний. С лявата си ръка държеше края на тогата си, дясната безжизнено висеше до тялото му. Никой не смееше да мръдне. Всички бяха вперили погледи в мършавата му фигура, заседателите се страхуваха дори да поемат дъх.
— И какво направи този Хризогон? Докато показваше своето мазно, угодническо лице на патрона си и го лъжеше, че служи единствено на него, той използва своето високо положение, за да си отмъсти на всички, които са обидили него самия, които с нещо са се опитали да попречат на възхода му. През нощта Хризогон взема перата на своя господар и с неговото мастило подправя списъците, добавяйки тук и там имената на онези, които смята за свои врагове или чиято собственост иска да придобие за себе си. Хризогон заговорничи с плъховете и червеите, за да обогати себе си за сметка на своя патрон, за сметка на цял Рим. Ех, уважаеми съдебни заседатели, умен човек е Хризогон! Всичко е предвидил, за да прикрие следите си. Успял е да се обгради с армия от шпиони и помощници. Наистина, завидно трудолюбие е показал той в желанието си да скрие от патрона си с какви тъмни дела се занимава! Защото в крайна сметка тъкмо това се е случило. След като получи височайшето доверие и след като обсеби такава огромна власт, Хризогон предаде и своя покровител, и своя народ по най-гнусен и заслужаващ презрение начин.
Цицерон се разплака, сякаш не друг, а той самият беше станал жертва на най-жестоко престъпление.
Читать дальше