Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Понеже на Фламен Диалис не се позволяваше да пътува, Цезар беше обикалял света само в мечтите си; но беше изчел много книги и имаше известна представа какво го очаква. И все пак скоро се убеди, че повечето от очакванията му са били погрешни; което не означаваше, че действителността не е по-интересна! Колкото до самото пътуване, дори Цезар, иначе тъй красноречив, не можеше да намери подходящите думи, за да опише настроенията и впечатленията си. Защото той бе роден пътешественик, по природа бе авантюрист, не просто любопитен, но направо алчен за нови знания, готов всеки момент да опита нещо ново и непознато. По време на пътуването си общуваше с всякакви хора — овчари или търговци, наемни войници, скитащи по пътищата, или местни главатари, търсещи наемници. Цезар говореше гръцки с атински акцент, но сега благодареше, че е отраснал в многонационалния дом на майка си, където, освен книжовен гръцки бе научил и доста диалекти. Не толкова, че срещаше хора, говорещи същите диалекти като наемателите на Аврелия, но защото поначало бе привикнал да се оправя лесно с езиците и да се разбира с всеки. Това щеше да му помага при пътуванията, защото Цезар просто не можеше да се изгуби, сред каквито и хора да попаднеше.

Разбира се, би било прекрасно, ако с него бе и любимият кон Буцефал, но младото и послушно муле Клепоушко не можеше да бъде укорено в нищо, ако се изключи жалкият му вид. Понякога на Цезар му се струваше, че добичето има нокти, вместо копита, толкова стабилно стъпваше по стръмните и хлъзгави терени. Бургунд яздеше огромен кон, другите двама слуги също си бяха намерили първокласни жребци — Цезар трябваше да спазва дадената дума и да язди само Клепоушко, но държеше чрез чистокръвните животни на придружителите си да докаже, че не е бедняк, а просто ексцентрик. Колко лукав се бе оказал Сула! Знаеше къде е слабото място на всеки — Цезар винаги бе държал да се харесва на околните, да печели непознатите с представителния си вид. А човек трудно можеше да мине за представителен на гърба на едно муле!

Вия Егнация минаваше през диви и негостоприемни земи. Пътят още не беше покрит с камък, но затова пък бе добре охраняван. Маршрутът прекосяваше високите планини на Кандавия — недостъпни места, които едва ли са изглеждали различно по времето на великия Александър Македонски. Няколко стада овце и тук-там въоръжени ездачи, които можеха да се окажат скордизи или някакви други варвари — това беше животът из Северен Епир. След град Едеса обаче, край който плодородните речни долини създаваха по-благоприятни условия за живот, пътници се срещаха по-често, селищата бяха повече и по-оживени. В Солун Цезар потърси и намери подслон в резиденцията на провинциалния управител — добър случай да вземе гореща баня. Откакто бяха напуснали Аполония, пътниците трябваше да разчитат единствено на езерата и реките, които и в разгара на лятото бяха леденостудени. Управителят покани Цезар да му погостува повече, но младежът остана само един ден в града и продължи пътя си.

Филипи — град, станал свидетел на не едно и две легендарни сражения и доскоро окупиран от войските на един от Митридатовите синове — се оказа интересен с богатата си история и със стратегическото си разположение в полите на планината Пангей. Но още по-интересни се оказаха земите на изток, където Цезар веднага надуши какви възможности крият тесните проходи, пресичащи възвишенията, преди пътят да слезе отново в равнината. Най-накрая Цезар се оказа пред залива Мелас, чиито брегове се радваха на плодородна почва, нищо че бяха заобиколени от планини. Още едно планинско било за изкачване и пред пътниците се разкри Хелеспонтът — широка ивица вода между два скалисти бряга. На това място богинята Хела паднала от Златния овен, за да даде името на пролива; на това място се издигаха и плачещите скали, които едва не потопили кораба на аргонавтите; оттук пълчищата на Ксеркс се прехвърлили в Тракия. Хелеспонтът беше истинската врата между Изтока и Запада.

В Галиполи Цезар се реши да се качи на кораб и да премине последната отсечка от маршрута си по море. Корабът беше достатъчно голям, за да побере конете, неговото муле и останалите товарни животни, при това пътуваше направо за Пергам. Цезар бе чул за бунта на Митилена и за подготвяната обсада, но заповедта на Сула гласеше, че трябва да се яви в Пергам. Можеше само да се надява, че оттам управителят ще го прати в някоя застрашена от война част на провинцията.